Маршал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Маршал.

Маршал е висше военно звание. В Българската армия маршал е най-висшия военен чин и се дава главно за големи заслуги на бойното поле. Негови носители в България са царете Фердинанд I и Борис ІІІ.

На 5 януари 1918 г. цар Фердинанд I е провъзгласен за фелдмаршал на Германската армия, а два дни по-късно става и първият маршал на Българската армия.

През 1943 г. Висшият военен съвет на Българската армия решава по повод 25-годишнината от възкачването му на престола, на 3 октомври 1943 г., да провъзгласи цар Борис ІІІ за маршал. На 28 август същата година, обаче, царят умира. Предварително поръчаните за изработване в Германия официален маршалски жезъл, негов всекидневен вариант и маршалските пагони са платени от Военното министерство след смъртта му. Няма точни данни дали царят е бил провъзгласен за маршал посмъртно.