Богоявление

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Богоявление (Йордановден) е християнски празник, отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар.

Съдържание

1 Възникване и развитие
2 История
3 Символика
4 Обичаи
5 Източници

[редактиране] Възникване и развитие

Свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник съществуват още от 2 век. Корените на празника водят в Египет. Клеменс Александрийски съобщава за гностическа общност, която е отбелязала с нощно бдение кръщението на Исус Христос. Според гностическото схващане по време на Кръщението Логосът се е въплътил в човека Исус и така е се е явил на Земята. Това води до твърдението, че църковният празник Богоявление се е появил като контрареакция на честването на гностическата общност от това време.

Още два мотива се крият зад определянето на датата за този празник. В нощта на 5 срещу 6 януари в Египет се е празнувало раждането на бога на Слънцето Аион от девицата Коре. На 6 януари е бил обелязван и култа към Нил, при който е играла роля представата, че през вечерта от някои извори е извирала кръв вместо вода. Епифаний от Саламис съобщава, че 375 година на този ден египетската църква празнува Рождението на Исус, както и първото чудо в Кана.

С разпространението на празника се наслагват и допълнителни елементи в неговото съдържание, като се стига до там, че на 6 януари освен Рожедението във Витлеем и чудото с виното в Кана се отбелязват и преклонението на тримата влъхви и кръщението в Йордан. Този процес на натрупване престава с преместването на Рождество Христово на 25 декември и така на изток главен празник остава кръщението на Исус в Йордан, докато на запад продължава да се честват и чудото с виното и преклонението на мъдреците.

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в Йорданските води Исус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица.

[редактиране] История

Твърде малко са подробностите за земния живот на Исус Христос преди Неговото кръщение. Спасителят, който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на своя Предтеча.

Наскоро преди това Св. Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед във Витавара отвъд Йордан. Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“, а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му“. Когато Исус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него Кръстителят го възпрял с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?“. Исус му отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение.“

[редактиране] Символика

Кръщението на Исуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.

Чрез свидетелството на Йоан: „Ето Агнецът Божи, който взема върху себе си греха на света“ (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Исус се показва Христовата мисия на света и се посочва пътят на спасение. С потопяването в Йорданските води Господ взима върху себе си греховете на човешкия род и умира под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване и възкресение. Чрез тайнството Свето Кръщение, което се извършва в църквата, в човека умира старият греховен и прокълнат човек, за да излезе от свещения купел като наново обновен и възроден.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа.