Борис Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Стефанов български ботаник

Роден:	8 юни 1894 София, България
Починал:	12 декември 1979 София, България

Академик Борис Стефанов Попов е български ботаник и дендролог, един от основоположниците на тази дисциплина в България. От 1928 преподава в Лесовъдния отдел на Софийския университет, развил се по-късно в днешния Лесотехнически университет. През 1949 оглавява новосъздадената катедра Дендрология с анатомия на дървото.

[редактиране] Биография

Роден е на 8 юни 1894 в София. Баща му е от далматински (според някои източници от илирийски) произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема.

Борис Стефанов следва естествена история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) от 1911, но прекъсва за няколко години, тъй като е призован в армията и участва в Първата световна война. Завършва Университета през 1919 и от 1920 постъпва на работа като кустос (отговорник за хербарните сбирки) във Физико-математическия факултет на СУ. От есента на 1921 е асистент по земеделска ботаника в новосъздадения Агрономически факултет, от 1926 частен, а от 1928 редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. От 1931 е извънреден, а от 1945 — редовен професор. От 1948 е академик.

Борис Стефанов е ботаник със световна известност и признание. Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния наш ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев, обемът на написаните трудове по ботаника от всички наши ботаници докъм 1950 може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов до този момент. Според друг наш изтъкнат ботаник - Стефан Ив. Кожухаров (1933-1997), "Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България".

Продължава да твори до края на живота си — 12 декември 1979.

[редактиране] Основни трудове

„Флора на България“ (заедно с акад. Николай Стоянов; първата българска флора, писана от български учени, претърпяла четири издания: 1924-25, 1933, 1948 и 1965-66, последното издание заедно с Б. Китанов)
„Фитогеографски елементи в България“ (1943)
„Произхождение и развитие на вегетационните типове в Родопите“ (1927)
„Монография на рода Colchicum (1926)
„Топографска флора на България“ (1931, заедно с акад. Даки Йорданов)
„Горските формации в Северна Странджа“ (1924)
„Опит за установяване на една паралелна класификация на климатите и вегетационните типове“ (1930)