Българско опълчение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За стихотворението на Иван Вазов вижте Опълченците на Шипка.
- За селото в Южна България вижте Опълченец (село).
Българско опълчение са български доброволчески военни части, взели участие в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877-1878 г. Участниците в тях се наричали „опълченец поборник“.
Съдържание |
[редактиране] Сформиране на Българското опълчение
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877—1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение. Идеята за създаването му се ражда през есента на 1876 г. и принадлежи на генерал Р.А. Фадеев, и е подкрепена от българските емигрантски организации. На 20 октомври 1876 г. граф Д.А. Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. За негов командир е определен генерал Н.Г. Столетов. Сформирането на български дружини започва в град Кишинев. В началото на 1877 г. са сформирани 3 батальона под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, а след обявяването на войната батальонът е прекръстен на Българско опълчение. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души. Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението достига 10 000 души.
[редактиране] Действия на Опълчението по време на Руско-турската война
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз В. Черкаски. По-късно обаче дружините са причислени към отряда на генерал Гурко, с който участват в боевете. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново. На тях Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.
[редактиране] Литература
• С. Кисьов. „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877–1878 г.“
