Брестник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брестник е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.
| Брестник | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Пловдив |
| Община: | Родопи |
| Население: | 1 723 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 294 м |
| Пощ. код: | 4107 |
| Тел. код: | 03114 |
| Геогр. положение: | 42° 3' сев. ш. 24° 46' изт. д. |
| МПС код: | РВ |
| Кмет или наместник | |
| Георги Козов | |
Съдържание |
[редактиране] География
Брестник се намира на 8 км. от втория по големина град в България - Пловдив, в посока Юг. Селото е в началото на родопския рид "Чернатица". Този рид е известен още и като "Родопската яка" на Пловдив. Землището на селото граничи със землищата на град Куклен и селата Брани поле, Белащица, както и с Асеновградско шосе, свързващо Пловдив и Асеновград. В непосредствена близост до Брестник, в посока югозапад, се намира манастирът "Свети Георги" (този светец е силно почитан от населението на околните села), а на югоизток на около 3 км. е кукленският манастир "Св. Козма и Дамян", известен с лечебния си извор и древно оброчище, съществуващо най-вероятно от тракийски времена. Село Брестник е разположено на склон, поради което се характеризира със силна денивелация между северния и южния си край. Между Брестник и Куклен (3 км.) съществува вилна зона.
[редактиране] История
При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей. Първи писменни исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15-16 в. Селото е най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно "Хаджи Османица" и "Хаджи Сюлейманица", вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.
Турското име на селото е "Караагач" или "черен бряст".
Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.
Край селото са се водили епични битки, известни като "Битките при Караагач" по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски. Боевете са се водили в началото на 1878 г. Днес в памет на загиналите руснаци и румънци в селото има комплекс - Руски паметник. В религиозно отношение в селото има православни християни. Няма мюсюлмани или пък християни - католици.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Характерен е диалектът, използван в селото. Той силно се отличава от говора в съседните населени места. Не се произнася звукът "х"; използва се пълен член независимо дали се членува подлог в изречението; съществуват и специфични думи със собствено значение - напр. "охлюв" - "Пъжлик". Така например, споменатата по-горе в раздел ИСТОРИЯ чешма "Хаджи Османица" е наричана "Аджусманица". Диалектно е изговарянето и на доста от личните и фамилни имена на жителите на селото. Васил е Цильо, Георги - Гочо, Ангел/Рангел - Ранджо и др.
[редактиране] Редовни събития
Свързани са с вярванията в природата, от една страна, а от друга, с християнството. Така например, традиционно е зарязването на лозите на Трифоновден - 1 февруари. Празнува се и Бабинден - на 21 януари, като се прави голям карнавал, в който участват основно жени.
Друг голям празник е денят на Св. Георги - 6 май, на който освен на традиционния събор на манастира "Св. Георги", почти във всяка къща се празнува усилено.
В последните години се налага обичаят да се празнува ден на Сватбарския музикант на втория ден от Великденските празници. На този фестивал се събират музикални групи, изпълняващи традиционен фолклор и се състои надсвирване.
Винаги са били празнувани с особена почит коледните празници, като коледарите и до днес обикалят по домовете в съответствие с някогашната традиция.
[редактиране] Личности
[редактиране] Други
В последните години силно се развива футболният отбор на селото, в който инвестират няколко човека, закупили къщи в селото. В "Брестник 2004" играят бивши футболисти от А и Б група, а самият тим за сезона 2006-2007 г. е в В група. Собствениците на футболния клуб правят модернизация на селския стадион, като имат амбиция да го превърнат в модерна спортна база, която да се използва за подготовка и от елитни футболни отбори.
