Пловдив
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка).
Пловдив е град в Южна България, който е втори по брой жители в Република България. Той е областен център на Област Пловдив.
Старият Пловдив е архитектурно-исторически резерват. Има богато изписани късно-възрожденски къщи и църкви.
| Пловдив | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Пловдив | ||
| Население: | 377 425 | ||
| Надм. височина: | 164 м | ||
| Пощ. код: | 4000 | ||
| Тел. код: | 032 | ||
| МПС код: | РВ | ||
| Кмет | |||
| Иван Чомаков (ОДС) | |||
| Адрес на общината | |||
| пл. "Стефан Стамболов" No.1 тел.: +359 32 634 240, факс: +359 32 260 790 |
|||
Съдържание |
[редактиране] География
Пловдив е разположен на двата бряга на река Марица, в централната част на Горнотракийската низина. Теренът, върху който е застроен, е равнинен, като в него съществуват 6 сиенитни хълма (тепета). До началото на ХХ век те са седем, но Марково тепе е разрушено заради добива на павета от него. Традиционните имена на 3 от останалите тепета (както са най-популярни в самия Пловдив) са Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе (тези 3 възвишения образуват Трихълмието в централната част на Пловдив, върху което първоначално е построен и самият град в Античността); останалите запазили се хълмове са Сахат тепе, Джендем тепе и Бунарджик.
През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътищата София - Одрин - Истанбул и София - Стара Загора - Бургас. Градът е основен изходен пункт към Родопите. Обслужва се от 3 железопътни гари, от които Централната гара е една от най-големите в България. Автогарите са също 3, наречени с имената "Юг", "Север" и "Родопи". През града преминават 2 европейски транспортни коридора: 4-ти и 8-ми.
[редактиране] История
Пловдив е град, чието начало е поставено в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Неговата история е на повече от 8000 години, което го прави със сигурност най-стария от европейските градове. Според историка Йорданес местното му име било Пулпудева, а според Амиан Марцелин градът някога се наричал Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (Филипопол). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева (превод на „Филипополис“).
Градът по-късно попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Бил е най-голям и главен град на голямата римска провинция Тракия. Днес са запазени много паметници от римската античност.
По-късно имената на града преминават през "Плоудин", "Пъпълдин" и Пълдин. През 836 г. при хан Маламир градът става част от Първото българско царство. По време на османското владичество се е наричал Филибе. Днешното име Пловдив за пръв път се появява през 15 век.
От 1879 до 1885 г. Пловдив е столица на автономната област Източна Румелия. Според статистика от началото на 1885 г. населението на града е около 33 500 души, от които 45% българи, 25% гърци, 21% турци, 6% евреи, 3% арменции е най-големият български град.
[редактиране] Старият Пловдив
През 18-19 в., със започване на новия разцвет на Пловдив склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой кипи и интензивен духовен живот.
На Трихълмието са съхранени многобройни паметници, които предоставят възможност да се проследи в исторически разрез цялото минало на града: от античността, средновековието и новото време. Ето защо, на 22 май 1956 г. районът на Трихълмието (Тримонциума) в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват "Старинен Пловдив", известен повече като «Старият Пловдив».
Най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас представлява Античният театър от началото на 2 век, известен погрешно като "амфитеатъра", издигащ се над южния вход на тунела. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г.
Друг значителен паметник на античния град е римският стадион, разположен в ската между Сахат тепе и трихълмието. В стадиона са били провеждани известните в античния свят Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри.
В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура във времото от края на ХVІІ до края на ХІХ век.
Старият Пловдив е уникален културен център с изключителна концентрация на археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици. През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.
През 2004 е открит втори античен театър, известен като Одеон, който вече е реставриран и е действащ театър.[1]В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
[редактиране] Религии
В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската религия — източноправославни, католици (тук се намира катедралата „Свети Лудвиг“), арменско-апостолическо изповедание, протестанти (адвентисти, баптисти, петдесятници и др.). В града има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.
По етническо разнообразие Пловдив е на първо място в страната. Естествено преобладава българския етнос, но се срещат всички основни етноси на Балканите — арменци, евреи, турци, цигани, гърци и др. Циганите живеят концентрирано в три махали, като голяма част от тях се самоопределят като турци. Останалите етноси живеят разпръснато в града.
[редактиране] Политика
[редактиране] Административно устройство
На територията на град Пловдив понастоящем има шест районни администрации, чиито кметове се назначават от Общински съвет. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници е избран по пропорциалната система чрез партийни листи и се явява орган на местната власт.
Административно Община Пловдив е разделена на 6 района:
- Район „Централен“
- Район „Източен“
- Район „Западен“
- Район „Северен“
- Район „Южен“
- Район „Тракия“
[редактиране] Чуждестранни консулства
Градът е седалище на консулства от следните държави:
- Турция, генерално консулство
- Гърция, генерално консулство
- Полша, генерално консулство
- Италия, почетно консулство
[редактиране] Обществени институции
Център "Образование за демокрация" е нестопанска организация, която подпомага процесите за утвърждаване на демократично гражданство в България и развитието на структурите на гражданското общество чрез обучение, консултиране, улесняване обмяната на информация и опит, комуникациите, координацията и сътрудничеството между НПО, местните власти, бизнеса и медиите.
[редактиране] Образователни институции
[редактиране] Висши училища
- Аграрен университет
- Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
- Европейски колеж по икономика и управление [2]
- Земеделски колеж [3]
- Колеж по икономика и администрация [4]
- Медицински университет [5]
- Медицински колеж [6] към МУ, Пловдив
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ [7]
- Технически колеж "Джон Атанасов" [8] [9] [10] към ТУ, София
- Филиал на ТУ, София
- Университет по хранителни технологии
[редактиране] Средни училища
- Професионална Гимназия по Строителство, Архитектура и Геодезия
- Национална търговска гимназия
- ФЕГ "Антоан дьо Сент-Екзюпери"
- Езикова гимназия "Иван Вазов"
- Пловдивска английска гимназия
- Образцова математическа гимназия
- Професионална гимназия по електротехника и електроника
- Професионална гимназия по туризъм "Проф. д-р Асен Златаров"
[редактиране] Редовни събития
- Международен пловдивски панаир — 2 изложения годишно с международно значение: пролетно (панаир на леката промишленост) и есенно (технически панаир)
- Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“
- Вердиев фестивал
- "Пловдив чете" - литературно четене, замислено и организирано за пръв път от поетесата и издател Божана Апостолова. Провежда се ежегодно през месец май.
[редактиране] Побратимени градове
Рим, Италия
Санкт Петербург, Русия
Солун, Гърция
Лайпциг, Германия
Бърно, Чехия
Кошице, Словакия
Познан, Полша
Истанбул, Турция- Бурса, Турция
Охрид, Република Македония- Куманово, Република Македония
Гюрми, Армения
Кутаиси, Грузия
Петра, Йордания
Колумбия, Южна Каролина, САЩ
Окаяма, Япония
Даегу, Южна Корея
Валенсия, Венецуела
Луоянг , Китай
[редактиране] Други
[редактиране] Спорт
Футбол
- Пловдив е един от най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Локомотив“, „Ботев“, „Марица“ и „Спартак“.
Радиолюбителски спорт
- Радиоклуб LZ1KSP - с над 50-годишна история.[11]
[редактиране] Местни медии
Вестници
- Вестник „Марица“
- Вестник „Акценти“
- „Пловдивски труд“
- „Местен 24 часа“
Радиостанции
- Радио Пловдив (БНР), основано през 1955 г.
- Радио KATRA FM
- Дарик Радио
- Радио FM+
- БГ Радио
Телевизии
- ТВ канал Пловдив (БНТ)
- Пловдивска обществена телевизия
- Телевизия Евроком България
- Телевизия Европа
[редактиране] Личности
Основна статия Личности, свързани с Пловдив.
[редактиране] Външни препратки
- Община Пловдив
- www.plovdiv24.com - новини от Пловдив
- Снимки от Пловдив (старият град)
- Снимки от Пловдив
- Общински институт „Старинен Пловдив“
- Снимки с висока резолюция от Пловдив
- Информация за заведения и програмата в Пловдив
[редактиране] Литература
- П. Детев, Л. Ботушарова, К. Колев, Хр. Джамбов, В. Коларова: "Археологически проучвания за историята на Пловдив и пловдивския край", "Хр. Г. Данов", 1966.
- Е. Кесякова: Филипопол през римската епоха. С., 1999.
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
