Бройна форма на съществителните в мъжки род

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Така наречената бройна форма (или бройна множествена форма) при съществителните имена от мъжки род в български език е особена форма за множествено число, която се употребява след числителни и наречия за количество, напр. два вола, пет града, няколко коня и т.н.

[редактиране] Произход

Бройната форма в съвременния български език произлиза от формата на съществителните имена от o- и jo-основи за именителен и винителен падеж двойствено число в старобългарски. Окончанието при o-основи е било -а, а при jo-основи - iа (=я):

дъва града, дъва чловѣка

дъва мѫжа, дъва конiа

С разпадане на падежната система на българския език в периода 13 – 15 век, изчезва и двойственото число, което бива заменено с множествено. Запазва се само в редки случаи: при изразяване на двойки телесни органи (ръце, нозе, рога, крака и т.н.), както и при числителното два (м.р.) и две (ж.р.). При съществителните от мъжки род след числителни и наречия за количество се запазва формата за двойствено число за именителен и винителен падеж. Примери за това явление се откриват още в паметници от 13 век, например в Добрейшовото четвероевангелие:

вьзлеже ӣсь с ωба на десѧте ученика (Матей, 26:20)

[редактиране] Исторически преглед

В паметниците от 17 век нататък новообразуваната бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род е вече обичайна. В българските граматики до 1878 на тези форми обаче не се отделя особено внимание. Едва след Освобождението започва постепенно разграничаване на бройната форма при съществителните от мъжки род. За пръв път това прави Стефан Панаретов в своята Българска граматика (Цариград, 1881). Около 20 години след него Александър Теодоров-Балан в своята Българска граматика за долните класове на средни училища (Пловдив, 1898) се спира по-определено на този въп

[редактиране] Употреба

Според Любомир Андрейчин (Основна българска граматика, С. 1944) съществителните от мъжки род (едносрични и многосрични), окончаващи на съгласна, след числителни имена имат особена форма на -а или -я: два вола, три кожуха, два коня, четири славея.

За бройните форми е характерно следното:

Ударението никога не пада на последната сричка, понеже остава такова, каквото е в единствено число.
Подвижните (непостоянните, вметнатите) гласни ъ и е в наставките се запазват: пет овена, два жезъла и т.н. Изключение правят:
1. метър (като мерна единица) и литър: два метра, три литра
2. съществителни на -изъм: пет архаизма.
Съществителни с наставка -ин запазват тази наставка: пет стопанина, трима бакалина.
При съществителните имена от мъжки род, означаващи лица, се употребява по-често обикновена форма за множествено число, особено след числителни с форма двама, трима и т.н.: двама пътници (двама пътника), десет ученици (десет ученика) и т.н.
Съществителното път за означаване на кратност след числителни има форма пъти: два пъти, три пъти, за разлика от конкретното значение два пътя. Съществителното ден пък има две форми: два дена или два дни.

Бройни форми се употребяват и след местоименни числителни наречия: колко, колкото, няколко, няколкото и толкова: няколко разказа.

Според руския българист Юрий Маслов (Грамматика болгарского языка, Москва, 1981) бройната форма не се употребява след сложни числителни, завършващи на един (двайсет и един, сто и един и т.н.) (обаче с примерите си опровергава това), както и при нелични съществителни с непостоянно (изпадащо, вметнато) е в наставката: пет прозореца и пет прозорци.

Според Маслов, съществителните от мъжки род, означаващи лица, след числителни могат да се употребяват както в бройна, така и в обикновена форма за множествено число: сто и десет ученика и сто и десет ученици, но изтъква, че „в последно време предпочитание се отдава все пак на обикновената форма за множествено число”. Според него, след числителни от типа 21 думата души се заменя от човек: двайсет и един човек или двайсет и един човека.

Според Стоян Стоянов (Граматика на българския книжовен език, С. 1964) „от съществителни нарицателни за лица... в езиковата практика все по-често се предпочитат обикновените форми за множествено число след числителни бройни”. Според него бройната форма не се употребява след мъжколични числителни бройни, завършващи на -ма, -има, -ина (двама студенти).

Бройната форма не се употребява след неколцина и малцина (неколцина ученици).

Бройната форма никога не се употребява с член, поради това, че е винаги в съчетание с числително име или наречие за количество.