Съществително име

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съществителното име, наричано понякога за краткост просто съществително, е изменяема част на речта, която означава конкретни или абстрактни понятия. Съществителното име е познато още като субстантив. То е с неизменяем граматичен род.

В изречението съществителното име най-често играе ролята на подлог или допълнение. В изречението „Иван написа писмо до баба си.“ Иван е подлог, а писмо и баба са съответно пряко и непряко допълнение.

[редактиране] Видове

[редактиране] Според назоваваното

За разлика от глаголите, които назовават извършването на определено дейстие и отговарят на въпроса "Какво прави?", съществителните имена са част на речта, която именува предмет, явление, лице, представител на животинския или растителния свят и отговаря на въпроса "Какво е това?". Според вида и обхвата на предмета или явлението, което назовават, съществителните имена се делят на различни групи.

Част от съществитените са думи, които се отнасят до определени, конкретни предмети, като стол, ябълка, Мария, които могат да се пипнат, видят или чуят. Те се наричат конкретни съществителни. Втората група съществителни - абстрактни, или още отвлечени, назовават идеи или абстракти понятия, неща духовни или нематериални, напр. свобода, справедливост и т.н.

Със съществително име може да се означи броим предмет или лице, например куче, работник, химикалка. В същото време дадено съществително може да обхваща комплексен предмет, за чиито части няма възможност или смисъл да бъдат преброени - земя, тълпа. Първият вид се определя като обикновено (единично), а вторият като събирателно (колективно) име.

Най-ясното разграничение според значението е на съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. При вторите името не носи родова характеристика на предмета/ лицето, а го определя еднозначно.

[редактиране] Съществителни нарицателни имена

Съществителните нарицателни имена назовават група еднородни явления и същевременно конкретното явление. Т.е. са названия на понятията. Може да се нарекат още общи съществителни имена: мисъл, дърво, писател, смелост и т.н.

[редактиране] Съществителни собствени имена

Съществителните собствени имена назовават отделни лица, животни, обекти или абстрактни явления. Те не се свързват с понятие, а принадлежат на единични явления, поради което може да се нарекат частни съществителни имена. Те биват:

повторяеми - имена на лица (Иван, Мария), животни (Шаро), институции и др.
неповторяеми - най-често географски понятия (Азия) и прозвища (Дякона).

Наблюдават се случаи, в които нарицателните съществителни имена преминават в собствени и обратно: вяра - Вяра, надежда - Надежда, Кулон (Шарл Кулон) - кулон.

В българския и английския, както и в други езици, съществителните собствени имена се пишат с начална главна буква, за да се различават от другите думи по-лесно и бързо. В писмения немски език съществителните имена без изключение започват с главна буква, независимо дали са нарицателни или собствени.

[редактиране] Примери

България (съществително собствено име, за кратко с.с.и.) е държава (съществително нарицателно име, за кратко с.н.и.) в Балканския полуостров (с.н.и.)
Иван (с.с.и.) стана от масата (с.н.и.) и отиде да плати сметката. (с.н.и.)
Калина (с.с.и.) е име (с.н.и.) на момиче (с.н.и.).

[редактиране] Произход и Форма

За първични се считат онези съществителни имена, които не са произлезли от други думи или връзката сега не е видна. Такива са хляб, мъж. За разлика от тях, производните съществителни са произведени от други съществителни, прилагателни или глаголи, напр. съотв. овчар, вялост, ученик. Особена група в последните са отглаголните съществителни, които означават процеса на извършване на дадено действие.

Съществителни като Ботевград са сложни, защото имат повече от една коренна морфема, за разлика от простите Ботев и град, които се състоят от корен и наставка или само корен.

[редактиране] Род

[редактиране] Число

[редактиране] Определеност

[редактиране] Падеж

С граматическата категория падеж се означава синтактичната роля на съществителното.

В българския език най-често се използват звателни форми за съществителните имена от мъжки и женски род, които практически се употребяват за обръщения само при съществителните, назоваващи живи същества. Падежните окончания са -е и о, а за мъжки род и -ю. При образуване на формите понякога се изпускат или преобразуват звукове.

Примери:

Стефан - Стефане, ученик - ученико, Спасител - Спасителю, старец - старче

кучка - кучке, Мария - Марийо

Тъй като звучат грубо, с.с.и. ж.р. зв. п. на -о се избягват.