Бухал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бухал | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица срещаща се в България.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени.
[редактиране] Начин на живот и хранене
В различните области бухалът ловува най-разнообразни животни - от болни, новородени и млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези видове, млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които вероятно улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък.
[редактиране] Размножаване
Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася 2-4 яйца на интервал от 2-4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.
[редактиране] Допълнителни сведения
Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.