Българо-сръбски договор 1912

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Договор, подписан на 29 февруари 1912 година в София между България и Сърбия. Съгласно него двете държави се задължават да си окажат помощ една на друга, ако бъдат нападнати от трета страна. Прави се териториална подялба на земите, които ще се завоюват от Османската империя. Сърбия признава правото на България да владее териториите на изток от река Струма, а на Сърбия - земите на север от Шар планина. За областта между Охридското езеро , Шар планина и на запад от река Струма /по-голямата част от Македония/ се предвижда да се създаде автономна област, но веднага се прави уговорка, че ако това не стане, тя ще се раздели на спорна и безспорна зона. Спорната зона /на изток от линията Охридско езеро - Крива паланка/ се дава на България, а останалата част принадлежи на арбитража на руския император. Българското правителство прави груба грешка като се съгласява на дележ на Македония. През април е сключена военна конвенция, според която в евентуална война България ще участва с 200 000 армия, а Сърбия - със 150 000. Тези споразумения са насочени срещу Османската империя. По-късно въпросът за спорната зона ще изостри противоречията между двете страни след Балканската война и ще доведе до избухването на Междусъюзническата война.