Сърбия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Србиjа | |||||
|
|||||
Национален девиз: няма | |||||
![]() |
|||||
Официален език | сръбски1 | ||||
Столица | Белград |
||||
Най-голям град | Белград | ||||
Президент | Борис Тадич | ||||
министър-председател | Воислав Кощуница | ||||
Площ — Общо |
на 112-то място 77 400 км2 |
||||
Население — Общо (2005) — Гъстота |
на 84-то място 7 498 001 106,34 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2005) — на човек |
на 77-то място $ 47,77 млрд $ 5 713 |
||||
Валута | Динар2 (CSD ) |
||||
Часова зона | UTC +1 | ||||
Независимост - от Османската империя от Сърбия и Черна гора |
13 юли, 1878 5 юни 2006 |
||||
Национален химн | Божа правда | ||||
Internet TLD | yu |
||||
Телефонен код | +381 |
||||
(1): Във Войводина като официални езици се използват още румънски, русински, унгарски, словашки и хърватски, в Косово и албански, (2): В Косово платежна единица е и еврото |
Република Сърбия (на сръбски Србија или Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония, Черна гора и Албания, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватска. Столицата ѝ е Белград.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите данни за сръбска държавност са от 7 век и династията на Властомирович. Основател на средновековната сръбска държава е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, живял през 12 век. През 1220 година, под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 година прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 1459-1804 година е под властта на Османската империя.
През 1804 година сръбският народ, както и останалите народи в Европа през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От 1813 до 1903 година начело на сръбската държава е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Карагеорги.
Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 година. През 1918 година Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 година, след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 година Сърбия заедно с Черна гора образуват Съюзна република Югославия. През 2003 - 2006 година Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 година Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република.
[редактиране] Държавно устройство
На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. Сърбия има еднокамерен парламент - Скупщина с 250 места и депутати, които се избират за 4 годишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за 5 годишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Окръзи в Сърбия
В състава на Република Сърбия влизат 2 автономни области:
- Войводина, главен град: Нови Сад;
- Косово и Метохия , главен град: Прищина.
Територията на Република Сърбия, която се намира извън територията на автономните области, се нарича Централна Сърбия. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта.
Територият на Сърбия е поделена на 29 окръга и Столичен окръг Белград, от тях на територията на Войводина се намират 7 окръга, в Косово и Метохия - 5, а на територията на Централна Сърбия са 17 окръга и Белград. Всеки окръг се състои от няколко общини.
[редактиране] География и природа
Основната част - 80 на сто от територията на Сърбия се намира Балканския полуостров, а 20 на сто се намират в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 км. Северната част на страната заема Панонската низина, южната част е хълмисто-планинска. В страната има над 15 върха с височина над 2000 метра, като най-високият връх е Джеравица (на планината Проклетие), с височина 2656 метра. Преобладаващият в страната климат е континентален умерен.
Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 км), Сава (206 км), Тиса (168 км) и отчасти Велика Морава (чието общо течение е с дължина km). Други големи реки са Западна Морава (308 км), Южна Морава (295 км), Ибър (272 км), Дрина (220 км) и Тимок (202 км). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 км².
Сърбия има 5 национални парка - Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора.
[редактиране] Стопанство
Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деведесетте години на XX век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Основни дяловe в икономиката са земеделието и промишлеността. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ.
Безрабoтицата в Сърбия е 18%, а инфлационния ръст 13,7%.
Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.
[редактиране] Транспорт
През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор който пресича Централна Европа до Черно море. След Дунав, плавателни реки са още: Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград-Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.
[редактиране] Градове
Най-големите градове във Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (295 600), Ниш (173 400), Крагуевац (146 000), Призрен (121 000) и Суботица (99 500).
[редактиране] Население

По данни на преброяването от 2002 година, което не включва Косово и Метохия, в Сърбия има 7 498 001 души население.
[редактиране] Националност
- сърби 82.86%,
- унгарци 3,91%,
- бошняци 1,82%,
- цигани 1,44%,
- югославяни 1,08%,
- хървати 0,94%,
- черногорци 0,92 %,
- други власи, румънци, мюсюлмани, българи, словаци, буневци, русини, украинци, словенци, немци, чехи.
[редактиране] Вероизповедание
Най-разпространена религия в Сърбия е православна, следва римо-католици, протестанти и атеисти.
[редактиране] Култура
- Сръбска академия на науката и културата
- Матица сръбска
[редактиране] Език
Официален език е сръбският език. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински.
[редактиране] Други
[редактиране] Държавни символи
Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „Божа правда“, но с малки промени в текста.
Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 година и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.
Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.
[редактиране] Празници
- 1 и 2 януари - Нова година
- 1 и 2 май - Празник на труда
- 27 януари - Ден на духовността
- 15 февруари - Ден на държавността
- 28 юни - Ден на сърбите паднали за родината