Български национален комитет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българският национален комитет (БНК) е създаден като емигрантски задграничен център на деятели на БЗНС по време на Втората световна война през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от лидери на БЗНС Александър Стамболийски - д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др.
БНК се регистрира като антифашистка организация и се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Заедно с това БНК не одобрява и репресивната вътрешна политика на управляващите български политици. Своята пропагандната дейност на БНК се осъществява чрез радио-предавателя Свободна и независима България.
Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия.
БНК прекъсва дейността си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в родината и да участва в политическия живот.
Поради бързото доминиране на комунистическите идеи и започналите репресии върху демократичните опозиционни политици, Българският Национален Комитет възстановява отново дейността си. На 11 август 1948 г. се регистрира като антикомунистическа организация със седалище във Вашингтон, а в програмата му залягат като главни задачи борбата срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция.
В редовете на БНК се включват членове на БЗНС, БСДП, Демократическата партия, политически кръг "Звено", както и независими интелектуалци. За кратко време комитетът получава признание от западните държави като единствен официален представител на българската политическа емиграция по света.
БНК изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Турция, САЩ, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функциите на постоянно представителство на Българския Национален Комитет в цяла Европа. През 1956 г. се появяват и младежки секции на БНК с център Париж.
Международната дейност на БНК е твърде оживена и богата:
- установява контакти с редица международни антикомунистически организации;
- става член и съучредител на Международна организация на бежанците към ООН (IRO), Обща световна емигрантска организация (INCOPOR), Международен селски съюз, Събрание на поробените европейски народи (SPEN) и др.
Печатен орган на БНК е в. Свободна и независима България, чийто пръв главен редактор е д-р Г.М. Димитров, а след неговата смърт през 1972 г. с редактирането се заема Искър Шуманов. През периода 1949-1951 г. вестникът излиза във Вашингтон, а след това редакцията се премества в Мюнхен и вестникът е издаван до 1956 г. БНК издава, също така, и свое списание Освобождение, в което помества статии не само с политическа, но и с културна тематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. Младежка борба и в. Народна борба.
Дейността на БНК продължава до началото на 1990-те години. След политическите промени в България през ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членската маса започват да се завръщат в страната, поради което смисълът от дейността на БНК се загубва и той прекратява съществуването си.
