Бяла (Област Русе)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За други значения на Бяла вижте Бяла.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Бяла е град в Северна България. Той се намира в Област Русе и е втори по големина в областта след Русе. Градът е административен център на община Бяла.
| Бяла (Област Русе) | |
|---|---|
 43° 27' N, 25° 44' E |
|
| Данни | |
| Област: | Русе |
| Население: | 10 963 |
| Надм. височина: | 54 м |
| Пощ. код: | 7100 |
| Тел. код: | 0817 |
| МПС код: | Р |
| Кмет | |
| Кольо Келерджиев(БСП) | |
| Адрес на общината | |
| пл. „Екзарх Йосиф I” 1 Тел. 0817/726-63 |
|
Съдържание |
[редактиране] География
Град Бяла е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Шосейни пътища водят до Русе (на 54 км), за Плевен, Свищов, Велико Търново, Попово. Гара Бяла е на 7 км от града. Там е и пригаровият квартал.
[редактиране] История
Селището се споменава за пръв път в в турски регистър от 1618 г. През 1831–37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчииство, кожухарство и др., с чаршия с много дюкяни. През 1845 г.тук е учителствал Петко Рачев Славейков.
По време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август в Бяла е главната квартира на руския император Александър II.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област.Градът е с удобно географско разположение. До преди около 18 години той е с много добре развита лека промишленост най-вече с представителство в следните направления- хранително-вкусова,шивашка,дървопреработване, електроника. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона. Завод "Модул" произвежда редуктори, завод "Латекс" — презервативи и ред латексови изделия и бои, фабрика "Янтра"- за дрехи, "Завод за печатни платки"- електронни платки, фабрика "Примяна", два винпрома за производство на вино,мандра и доста други спомагателни производства. Някои от тези предприятия вече не съществуват, но се създадоха фирми със същият предмет на дейност, както и се разкри фирма за преработка на месо и производство на колбаси- "Надежда-М" ООД.За в бъдеще съществуват доста възможности за организиране на различен тип бизнес- основно преработващи дейности от леката промишленост поради наличието на свободен сграден фонд, удобната инфраструктура и качествената работна ръка.
[редактиране] Обществени институции
Народно читалище "Трудолюбие"
[редактиране] Културни и природни забележителности
Мостът на Колю Фичето на река Янтра, построен пез 1865-1867 г,украсен с редица барелефи, утвърждаващи свободолюбивия български дух,на който е и поставен голям паметник на Никола Фичев, построил моста,музеят на освободителната руско-турска война, открит през 1907 от Стоян Заимов,в двора на който е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Неелова, часовниковата кула, построена през 1872 г, паметник на Юлия Вревская и този на Панайот Волов, паметник на Николай Пирогов, паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал Ханищата, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе-Велико Търново, паметни плочи на опълченци от Бяла.Наскоро бе открит и паметникът на загиналите във войните граждани на Бяла и околността,На 7 км от града посока Попово-Варна се намира лесопаркът, подходящо място за отдих и почивка,с няколко хижи.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
През 2007 година музей „Освободителна война” в Бяла ще навърши 100 години. На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свикал на 18.09.1899 г. първото заседание на комитета. Взето било решение комитетът да се нарича "Цар Освободител Александър II".
През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов - областен управител на Русе, посетил Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замислил какво да се направи с бившия харем, послужил за квартира на Царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема - Главна квартира на Александър II по време на Освободителната война, някои от гостите предложили той да се превърне в класно училище за "каквото бил употребен по-рано", други - да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети - за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявил на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне "във военно-исторически музей, в къща-музей".
Харемът бил откупен от държавата през 1879 г. В продължение на десет години служил на общината за училище. След това бил изоставен и разграбен от комшиите турци и българи. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпил на Комитета "Цар Освободител" мястото, на което е била построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.
По време на посещението си в Русия през декември 1901 г. - януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея, Заимов споделил идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверил Заимов, че Николай II наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.
По лична заповед на Николай II били отворени военните складове, военно-историческите музеи в Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След три месеца търсене ротмистър Ганчев успял да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати били натоварени на няколко трена и придружени от военни команди, били складирани на пристанището в Одеса. Материалите пристигат във Варна с три парахода в различно време: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди били складирани на открито, а други - в навесите на морската част и 8-ми Примарски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войника да приеме и изпрати материалите до музеите. Различните манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там изпратени по къщите-музеи. Към края на септември оградата била готова.
[редактиране] Редовни събития
3 март - тържествена заря послучаи Националният празник на България
6 май -— Празник на града, организиране на ежегоден панаир, увеселителни люлки, литературни и други културни празници
[редактиране] Личности
- Юлия Вревска (1838 -1878)
