Стоян Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стоян Заимов български революционер и възрожденец
Роден:	12 август 1853 Чирпан, България
Починал:	9 септември 1932 вр. Плевен, България

Апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател. Роден в гр. Чирпан. Баща на генерал Владимир Заимов. Учи в класното училище в гр. Стара Загора (1867-1869), където се запознава с Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК); завършва педагогически курс в гр. Пловдив (1870-1871). Като учител в българското мъжко училище в гр. Хасково (1871-1873) участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри; заловен е и заточен (1873) в Диарбекир, Мала Азия. Успява да избяга (1874) и се установява в Румъния. Там се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр, Мала Азия. Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). След Освобождението се завръща в България. Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учител е в гр. Шумен (1882-1884), гр. Варна (1884-1885), гр. Кюстендил (1888-1895), гр. София (1898-1901); член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение (1895-1898). Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор на Народната библиотека в София (1903-1908). Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Автор на „Миналото. Белетристични и исторически очерки из областта на българските движения от 1870-1877 година" в 4 тома и др. Умира в гр. Плевен.

[редактиране] Източници

Текста е взет от http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html. Някой да вземе да пише на който трябва, за да стане официално.