Великоморавия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Великоморавия (лат. Moravia Magna) е средновековна славянска държава, съществувала от началото на 9 до края на 10 век, на територията на днешна Словакия и Моравия. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“ — ок. 950 г). Столица на Великоморавия бил град Велеград, чието местонахождение днес е неизвестно на археологическата наука. Разгромена е от маджарите.
Според някои историци (например Петер Юхас), Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград.
