Вернер Хайзенберг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вернер Хайзенберг немски физик |
|
Роден: | 5 декември 1901 Вюрцбург, Германия |
---|---|
Починал: | 1 февруари 1976 Мюнхен, Германия |
Вернер Карл Хайзенберг (на немски Werner Karl Heisenberg) е немски физик, един от основоположниците на квантовата механика.
Съдържание |
[редактиране] Кратка биография
Вернер Хайзенберг е роден през 1901 г. във Вюрцбург в семеейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг бил скаут. Следвал физика в Мюнхен при А. Зомерфелд. Завършил университета за минимално разрешеното време — три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работил е и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство, в Копенхаген. В последващите години основава, съвместно с Макс Борн и Паскуал Джордан квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.
За създаването на квантовата механика през 1932 Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Германия, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Берлинския университет, където участвува в проект на армията за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946, след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество на Макс Планк) в Мюнхен.
Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му - Мартин Хайзенберг, става профессор по генетика.
[редактиране] Източници
„Гейзенберг, Вернер Карл“, статия в Уикипедия на руски [07.02.2007]