Берлин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Берлин | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Площ: | 891,82 км2 | ||
| Население: | 3.402.312 (30 Септември 2006) |
||
| Гъстота на населението: | 3.815 Души на км2 | ||
| Надм. височина: | 34-115 м | ||
| Геогр. положение: | 52° 31'сев. ш. 13° 23'изт. д. |
||
| UTC: | +1 | ||
| Кмет | |||
| Клаус Воверайт | |||
| Уеб адрес на града | |||
| http://www.berlin.de | |||
Берлин е главна столица и една от 16-те провинции на Германия. Той е и в сърцето на метрополитната зона Берлин-Бранденбург, намираща се в свероизточна Германия. Със своите население и площ Берлин е най-големият град в държавата и втори по населеност в Европейския съюз след Лондон.
Съдържание |
[редактиране] Икономическа характеристика
Берлин е един от най-влиятелните политически, културни и научни центрове в Европа. Градът е с изключително добре развит градски транспорт и е дом на някои от най-реномираните университети, спортни събития, оркестри и музеи. Неговата икономика е базирана на обслужващия сектор, включвайки разннобразен спектър от медицински и медийни корпорации, политически среди, откривателски институти и конструктивната индустрия.
[редактиране] История
Документиран за пръв път през 13-ти век, Берлин се превръща успешно в столица на Прусия (от 1701), Германската Империя (1871-1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945). След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът присвоява статуса си на столица на цяла Германия.
[редактиране] Географски особености
[редактиране] Административно устройство
След реформата на административното деление от 10 юни 1998 бройката на берлинските райони след 1 януари 2001 бе намалена от 23 на 12.
| Район | Жители 30 септември 2006 |
площ в kм² |
|---|---|---|
| Шарлотенбург-Вилмерсдорф | 315.244 | 64,72 |
| Фридрихсхайн-Кройцберг | 264.922 | 20,16 |
| Лихтенберг | 258.964 | 52,29 |
| Марцан-Хелерсдорф | 249.882 | 61,74 |
| Център | 325.629 | 39,47 |
| Нойкьолн | 305.658 | 44,93 |
| Панко | 356.956 | 103,01 |
| Райникендорф | 243.536 | 89,46 |
| Шпандау | 224.408 | 91,91 |
| Щеглиц-Целендорф | 288.572 | 102,50 |
| Темпелхоф-Шьонеберг | 332.091 | 53,09 |
| Трепто-Кьопеник | 236.450 | 168,42 |
[редактиране] Редовни събития
Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, нощен живот и авангардното изкуство развива международната репутация на Берлин. Бивайки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът-столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване.
[редактиране] Наука и образование
[редактиране] Висши учебни заведения
[редактиране] Университети
Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на научно-изследователски институти в Европа. Тук следват в общо 4 университета, 4 висши училища на изкуството, 7 висши училища и 12 частни ВУЗ-ове около 140.000 студенти.
Само в четирите берлински уневерситета следват общо 112.000 студенти. А те са:
- Свободния Университет Берлин с 40.840 студенти,
- Хумболт-Университет Берлин с 36.423 студенти,
- Технически Университет Берлин с 31.547 студенти и
- Университет на изкуствата Берлин с 3.800 студенти.
От 2003 година медицинските факултети на Свободния и на Хумболдовия университет са сляти под общото название "Шарите - Медицински Университет Берлин". От тогава те формират най-големия медицински факултет в цяла Европа.
[редактиране] Спорт
В Берлин играе домакинските си срещи футболният отбор от Първа Бундеслига Херта.
В Берлин се провеждат Олимпийските игри през 1936. В града ще се играят и срещи от Световното първенство по футбол през 2006. Берлин ще е домакин на световното първенство по лека атлетика през 2009.
[редактиране] Личности
Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от пруските крале, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.
Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.
