Витолд Гомбрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Витолд Гомбрович полски писател

Роден:	4 август 1904 Малошице, Полша
Починал:	24 юли 1969 Ванс, Франция

Витолд Гомбрович (Witold Gombrowicz) (1904–1969), е полски романист, драматург и есеист, световно известен най-вече с романа си „Фердидурке“, с който поставя началото на едно течение в полската интелектуална гротеска, и до днес оказващо влияние върху редица писатели.

[редактиране] Живот и творчество

Витолд Гомбрович е роден на 4 август 1904 г. в Малошице (Małoszyce), имението на баща му, намиращо се близо до Опатув (Opatów) и на 200 км южно от Варшава. Израства в дом с традиции, където обаче не се чувства комфортно. Причина за това е студеният и властен характер на майка му, отразен в образите на майките в цялото му творчество. Родословието на Витолд Гомбрович води началото си от полската шляхта от 16 век. Гомбрович се гордее с произхода си, но осмива своя снобизъм в произведенията си, където традиционните имения на старите земевладелски родове са представени като крепости на консерватизма и закостенелия дух.

[редактиране] Първи произведения

Първоначално Витолд Гомбрович е обучаван от частни учители, а по-късно посещава аристократично католическо училище във Варшава. От 1922 до 1927 г. следва право във Варшавския университет, откъдето получава магистърска степен. От 1927 до 1929 учи философия и икономика в Париж, но предприема пътувания из Южна Франция, като занемарява следването и баща му прекратява издръжката. Принуден е да се завърне в Полша и да започне работа като секретар във Варшавския съд. Във Варшава обикаля литературните кафенета и пише разкази, дори и по време на съдебни заседания. През 1933 г. издава първата си книга „Дневник от пубертета“ (Pamiętnik z okresu dojrzewania), сборник разкази, изпълнен с хумор и игра с формите на „нисшата литература“, но посрещнат с пълно неразбиране от критиката.

През 1935 г. Витолд Гомбрович публикува на страниците на списание „Скамандер“ (Skamander) пиесата си „Ивона, принцесата на Бургундия“ (Iwona księżniczka Burgunda), която преиздава пак там, в нова редакция, през 1938 г. Това е гротеска за формата, обичаите и церемонията, които ограничават индивида, който не знае как и не може да се освободи. Обаче това произведение няма отглас.

[редактиране] „Фердидурке“

Четири години след публикуване на първата си книга, в края на 1937 г., Витолд Гомбрович публикува и първия си роман, „Фердидурке“ (Ferdydurke), който разглежда (според самия автор) два главни проблема: незрелостта и формата. По-късно, през 1947 г., в предговора към испанския превод на романа, писателят пише:...„хората са принудени да укриват незрелостта си, защото за изява е подходящо само онова, което у нас е зряло. «Фердидурке» поставя въпроса: не виждате ли, че външната ви зрелост е една фикция, а всичко, което можете да изразите, е откъснато от вашия вътрешен свят? Правите се на възрастни, докато всъщност живеете в съвсем друг свят. Ако не успеете по някакъв начин да свържете тези два свята, за вас културата ще остане винаги само инструмент на измамата.“

„Фердидурке“ предизвиква остри реакции сред критиката и разделя читателите на боготворящи и заклеймяващи Гомбрович. Обаче, въпреки голямата популярност на „Фердидурке“, романът не заема „трайно място в официалната полска литература“, по думите на самия Гомбрович. Истинското признание на писателя идва доста по-късно.

[редактиране] В Аржентина – емигрант по принуда

През 1939 г., един месец преди избухването на Втората световна война, Витолд Гомбрович заминава за Аржентина, но престоят му в Латинска Америка се удължава на почти 24 години. Избрал живота на емигрант, Гомбрович започва да се издържа като пише за местната преса и работи седем години в Полската банка в Буенос Айрес. Там написва повечето от произведенията си, които са дълбоко свързани с Полша, сякаш „никога не е напускал родината си“. Историята на първите години в изгнание Витолд Гомбрович „документира“ в шеговитата си книга „Транс-Атлантик“ (Trans-Atlantyk).

След края на войната предвоенните книги на Витолд Гомбрович са забравени както в Полша, така и в чужбина и дълго време не могат да възвърнат популярността си. Авторът им живее много години, почти до края на емиграцията си в Аржентина, на ръба на мизерията. След като прекарва осем години в Аржентина, Витолд Гомбрович успява в сътрудничество с група аржентински писатели да преведе на испански и да издаде през 1947 г. „Фердидурке“. За съжаление произведението му остава незабелязано в Южна Америка. Всъщност Гомбрович, въпреки публикациите си в полското емигрантско списание „Култура“ (Kultura), на практика остава неизвестен до 1957 г., когато комунистическият режим в Полша за кратко вдига забраната за издаване на неговите произведения в Полша. Тогава бива преиздаден първият роман на Витолд Гомбрович и бива отпечатана пиесата му „Венчавка“ (Ślub), писана през 1946 г.

Витолд Гомбрович става световно известен през 1960-те години, когато няколко от неговите творби биват публикувани в Париж: „Порнография“ (Pornografia), „Космос“ (Kosmos), „Дневник“ (Dziennik) в три тома (според някои критици най-добрият му роман), есеистичната книга „Разговори на Доминик Ру с Гомбрович“ (Dominique de Roux, Rozmowy z Gombrowiczem), както и гротескната пиеса „Оперета“ (Operetka) за историята и революциите на 20 век. Пиесите на Гомбрович започват да се поставят на сцените в Европа, но в Полша има големи затруднения.

[редактиране] Завръщане в Европа

През 1963 г. Витолд Гомбрович получава стипендия от фондация Форд и заминава за Европа. Лекува се от астма в Западен Берлин и Париж. През 1964 г. се запознава с младата студентка от Канада Рита Лаброс, която става негова спътница до края на живота му. Оженва се за нея само седем месеца преди смъртта си.

Витолд Гомбрович прекарва последните пет години от живота си във Ванс (Vence), Южна Франция, където умира от инфаркт на 24 юли 1969 г. в полунощ, по време на сън.

Витолд Гомбрович печели престижната международна награда за литература „Форментор“ през 1967 г. за романа си „Космос“ (романът му „Порнография“ не успява да спечели тази награда през 1960 г. само с един глас от журито). През 1968 г. Витолд Гомбрович става кандидат за Нобелова награда.

Витолд Гомбрович е забележителен като писател със своята философия („нашата страшна жажда за зрелост ни довежда до... вторична,... изкуствена незрелост“), начин на конструиране на текстовете (поетична гротеска) и силата на неговия език. Самият Гомбрович подчертава, че го „вбесява тиранията на езиковите форми и механизмът на стила“. Той неуморно се бори с полската традиция и история, но тази борба е отправна точка към създаването на художествени произведения, дълбоко вкоренени в самата тази традиция и история, които същевременно са и универсални.

[редактиране] Библиография (първи издания):

„Дневник от пубертета“ (Pamiętnik z okresu dojrzewania), Варшава: Rój (1933)
„Фердидурке“ (Ferdydurke), Варшава: Rój (1937)
„Транс-Антлантик“ (Trans-Atlantyk), Париж: Instytut Literacki (1953)
„Венчавка“ (Ślub), Париж: Instytut Literacki (1953)
„Дневник 1953-1956“ (Dziennik 1953–1956), Париж: Instytut Literacki (1957)
„Бакакай“ (Bakakaj), Краков: Wydawnictwo Literackie (1957)
„ Ивона, принцесата на Бургундия “ (Iwona księżniczka Burgunda), Варшава: PIW (1958)
„Порнография“ (Pornografia), Париж: Instytut Literacki (1960)
„Дневник 1957-1961“ (Dziennik 1957–1961), Париж: Instytut Literacki (1962)
„Космос“ (Kosmos), Париж: Instytut Literacki (1965)
„Дневник 1961-1966“ (Dziennik 1961–1966), Париж: Instytut Literacki (1966)
„Оперета“ (Operetka), Париж: Instytut Literacki (1966)
„Разговори на Доминик Ру с Гомбрович“ (Rozmowy z Gombrowiczem, Dominique de Roux), Париж: Instytut Literacki (1969)
„Полски спомени. Странствания из Аржентина“ (Wspomnienia polskie. Wędrówki po Argentynie), в „Събрани произведения“, том 11 (Dzieła zebrane tom 11), Париж: Instytut Literacki (1977)
„Събрани произведения“, том 1–11 (Dzieła zebrane T. 1–11), Париж: Instytut Literacki (1969–1977)
„Произведения“, том 1–10 (Dzieła T. 1–10), Краков: Wydawnictwo Literackie (1986–1992)