Витоша
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.
Витоша (стар паралелен вариант Витош) е планина в България. Най-високата й точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.
На територията на планината се намира Природен парк Витоша, най-старият на Балканския полуостров. Транспортът от град София се осъществява с автобуси, кабинков лифт Симеоново и седалков лифт Драгалевци. Под Черни връх, в местността Алеко, се намира хижа Щастливеца, наречена така по прякора на Алеко Константинов — Щастливеца. За Златните мостове и Копитото шосето минава през Бояна. Оттам може да се стигне и до красивия Боянски водопад.
В планината има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са Стената, Синя писта, Зелена писта, Лалето (най-дългата), Заек и Ветровала. Работят няколко ски лифта и съоръжения — Романски седалков лифт (започва от Алеко и стига до подножието на Черни връх); има влек тип „котвичка“, който стига до Черни връх; Заек (влек тип „паничка“, който следва писта Стената); Лалето (3-местен седалков лифт, който следва писта Лалето) и други.
Планината е сред Стоте национални туристически обекта със своя първенец - Черни връх. Печатът е в трапезарията на станцията. Един от най-известните туристически маршрути на Витоша започва от местността Златните мостове, където има и много хижи и малки хотели.
Природен парк Витоша е първия парк обявен на Балканския полуостров. Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената купеста планина в България. Билото на планината се образува oт разположените близо един до друг върхове Черни връх и Резньовете.
Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище
Витоша се намира в непосредствена близост да столицата на Република България - София. Вследствие на това планината се е променила повече, от колкото другите български планини. През последните 500 години човека е повлиял значително на планината, основно изсичайки вековните гори, голяма част от които в момента претърпяват и естествен природен катаклизъм с характер на епидемия.
Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината е река Струма, която се влива в Бяло/Егейско море. Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 26 600 хектара. От тази площ близо 24 000 хектара са заети от горския фонд на Витоша.
Съдържание |
[редактиране] Природни особености
[редактиране] Релеф
Витоша заедно с околните територии по отношение на скалната основа и нагъването на земната кора е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията на парка могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.
Планината е добре отделена от останалите български планини и основното било на Витоша се откроява. То се намира по върховете Скопарник, Черни връх и Острица.
Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на, това че Витоша е сравнително млада планина и все още не са се образували толкова големи релефни форми. За по лесно описание на характеристиките на планината тя се разделя на четири основни части като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.
Характерни за Витоша са каменните реки. Те представляват голми струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Вследствие изветрянето на монцонитните блокове те са достигнали сегашното си състояние. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи.
Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкия карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми в Витоша. Площта му е около 30 кв.км и почти целият е включен в парк Витоша.
[редактиране] Най-високи върхове
- Черни връх - 2290 m;
- Голям резен - 2277 m;
- Скопарник - 2226 m;
- Безименен - 2208 m;
- Купена - 2195 м;
- Малък резен - 2191 m;
- Ярловски купен - 2173 м;
- Голям котур - 2113 м;
- Лъвчето - 2052 м;
- Селимица - 2041 м;
- Сива грамада - 2003 м;
[редактиране] Климат
Температурите в по-високите части на планината са сравнително ниски през цялата година. Средната месечна температура през месец януари е -4°С, а на Черни връх е -8°С. Летните температури също не са особено високи. Средната месечна температура през юли е 13°С, а на Черни връх е 8°С.
Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части на планината достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширно ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s
Общото време на слънчевото греене е сравнително малък като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.
[редактиране] Води
В най-ниските части на парка годишното количество на валежите достига 700 мм на кв. м, а в по-високите тази стойност достига 1000 мм. На Черни връх валежите са 1050 мм. За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи.
[редактиране] Почви
Голямото разнообразие на географски условия и големите разлики в надморската височина на различни части на парка са предпоставка за голямо почвено разнообразие. Почвообразуването в парка протича основно над продуктите от изветрянето на скали с киселинен характер. В образуванетона почвите участва и специфичната флора.
Най-големи са териториите с почвените типове кафяви горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.
[редактиране] Флора
На територията на природен парк Витоша са установени около 1500 вида висши растения, което е близо 50% от всички описани в България висши растения. Сред тях има 24 български и балкански ендемита и 52 вида включени в Червената книга на България.
Растителния свят в парк Витоша е резултат от климатични промени, както и от човешкото влияние. В близост до планината се е намирало селище от преди повече от 2 хилядолетия. Това е повлияло в голяма степен на растителните видове, които растат в парка. Близостта на човека е и една от причините, поради които местността е обявена за природен парк. По този начин екосистемите, които се намират тук биват защитавани от бъдеща вредна човешка намеса.
През 20 век силно са пострадали вековните букови и дъбови гори, които са обхващали подножието и ниските части на планината. Това се дължи най-вече на безконтролната сеч с цел добив на дървен материал. По същото време са обезлесени и най-високите части на Витоша, за да бъдат открити свободни пасища.
В резултат на това в парка горите заемат над 50% от цялата му територия, пасищата 25%, а останалите площи са заети от скални масиви, каменни сипеи и площи, които поради релефни особености не могт да бъдат залесени.
[редактиране] Алпийски пояс
Въпреки че надморската височина на високите части на планината е голяма, във Витоша липсва реален алпийски растителен пояс. Това донякъде се дължи на откриването на площи и създаването на обширни пасища, при което е заличена характерната растителност. В най-високите части на планината съществуват съобщества изградени от растения, характерни за алпийския растителен пояс, но те са само отделни малки или по-големи групи и не образуват цяла система. Основен представител на растенията, характерни за този пояс е планинската гъжва. Във Витоша това растение се среща и в по-ниските части на планината, въпреки че там не е толкова разпространено.
[редактиране] Субалпийски пояс
Добре обособен е субалпийския растителен пояс, който във Витоша е сравнително обширен. За него са характерни храстовата растителност и отделните иглолистни дървета, както и отделни площи покрити с тревна растителност. В най-горните части на този пояс се срещат растенията клек и смърч, като смърчът е представен само от отделни дървета. Клекът не заема толкова обширни територии, колкото е заемал в миналото, но все пак е едно от характерните за планината в по-високите части растение. Най-разпространен клекът е в районите над хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.
На местата, където в миналото е растял клек вторично са се образували групи от сибирска хвойна. Освен това в субалпийския пояс се срещат храстовите видове черна боровинка, връшняк, синя боровинка. На отделни места може да се види и мечо грозде. В субалпийския, както и в алпийския растителен пояс, тревните видове са представени най-вече от власатка, полевица и др.
[редактиране] Иглолистен пояс
Най-обширен за планината и заемащ най-голяма територия от парка е иглолистния растителен пояс. В по-високите части на този пояс горите са изградени от смърч като с понижаване на надморската височина, тези гори започват да се смесват с бял бор, бяла мура, ела и други, а в най ниските райони от пояса с бук и бреза. Горната граница на този пояс е изградена изцяло от смърчови дървета като границата с субалпийския пояс се намира по-ниско от обичайната надморска височина. Това се дължи на изкуственото увеличаване на пасищните територии. На малко места могат да се наблюдават по-големи групи от бял бор или малки гори от този вид. Това се обяснява с засиленото използване на този вид дървесина.
Могат да се наблюдават групи от бяла мура, но разпространението на този вид в парка е сравнително ограничено. Бялата мура е реликтен вид и балкански ендемин, поради което се правят много опити да бъде разширен ареала ѝ. Растителните видове в тази част на парка се допълват от храстовете къпина, малина и синя боровинка. Тревната растителност не е силно развита, но се срещат ендемичните видове средна пирола и българска горчивка.
[редактиране] Среднопланински пояс
В най-горните части на този пояс преобладават смесени гори от смърч, бял бор, бук и дъб. В пояса освен това се срещат и видовете габър, бреза, трепетлика, явор, ясен, липа и други. Най-разпространени са буковите гори, които на места се простират в височинна амплитуда от над 500 м. Тези гори са едни от най-запазените и неповлияни от човешка намеса. Буковите дървета имат сравнително висока средна възраст, а на места са останали вековни букови гори, които покриват големи територии.
По поречията на реките и по местата, разположени в непосредствена близост до водни басейни се срещат групи и отделни дървета от планинска върба и елша. Най-ниските части на пояса са покрити от дървета бреза леска, както и от множество храстови растения. Това е така, защото голяма част от тези територии са били превърнати в сечища и са унищожени характерните горски растения.
[редактиране] Нископланински пояс
Този пояс обхваща териториите между 1000 и 1400 м н.в. Основни представители на растителния свят в пояса са дъбовете и буковете, но в отделни части се срещат и групи от някои иглолистни дървесни видове, характерни за по-голяма надморска височина. На места обширните дъбови гори са примесени с дървета от явор, трепетлика, клен и др.
В някои райони се наблюдава постепена естествена замяна на бук с габър. Това става като първият вид постепенно бива изместен от втория. В тези по-ниски части на планината започва да се наблюдава голямо разнообразие на цъвтящи тревисти растения.
[редактиране] Фауна
Въпреки че паркът се намира в непосредствена близост до София, а и в историята местността е била близко разположена до голямо човешко струпване и че Витоша е най-развитата в туристическо отношение висока планина в България, животинският свят е изключително разнообразен.
[редактиране] Гръбначни животни
[редактиране] Бозайници
Малък е броя на едрите бозайници. Това се дължи на прекалено леките мерки срещу незаконния лов. Вследствие на това от тези животни са останали едва няколко вида - благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк като и техния брой не е особено голям. Освен тези видове се срещат още водна земеровка, белокорема белозъбка, обикновен заек, сънливец, лисица, видра и други. Среща се също и дива котка, но броят на представителите на този вид е изключително малък.
Правени са опити да бъдат внесени няколко вида чуждестранни вида бозайници, но от тях не са останали представители в парка. От особена важност са установените 11 вида прилепи, което е много голям брой за такава малка територия. Най-голямо е разнообразието на прилепи в Боснешкия карстов район. Всички видове прилепи са защитени от закона за защита на природата, но въпреки това техния брой в плонината е намалял през последните години. Това се дължи на развитието на туризма и превръщането на пещерите, които са естественият дом за прилепите, в туристически обект.
[редактиране] Птици
Установени са близо 200 вида птици, от които 120 гнездят на територията на природен парк Витоша. Най-разпространена е сокерицата, която се среща най-вече поместата заети от смърчови гори. Там се срещат още жълтоглавото кралче, кръсточовката, боров синигер и други. От особено значение са видовете голям ястреб и малък ястреб, черен кълвач, пъстър кълвач, които са редки видове.
Други птици, които могат да бъдат наблюдавани са керкенез, белоопашат мишелов, голам ястреб и др. В най-високите части на парка се срещат балканска чучулига, планинска бъбрица, пъстър скален дрозд, сиво каменарче, домашна червеноопашка, белогуш дрозд и други. В по-ниските части, в широколистния и смесения пояс се среща лещарка.
От нощтните птици се срещат горска улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка, пернатонога кукумявка и други. От по големите дневни грабливи птици като скален орел, малък креслив орел, орел эмияр, осояд и др. преэ гнеэдовия сеэон са много рядко срещани и то предимно в южните и югоэападни дялове на планината.
[редактиране] Риби
Рибите не са много разпространени. Това се дължи на малкото количиство водни басейни и на техния характер, който е предимно от тип планински поток. Най-разпространеният вид е речната пъстърва, за която бързите студени речни течения са характерно местообитание. В миналото са правени опити витошките водоеми да бъдат зарибени с вида балканска пъстърва, но в момента този вид риба почти не се среща. Това се дължи на безконтролния риболов и недостатъчни усилия за въстановяването ѝ.
[редактиране] Безгръбначни животни
Огромен е броят на безгръбначните животни. Парк Витоша е обявен за територия от особено голямо значени по отношение опазването на бъзгръбначните животински видове. Голям е броя и на ендемичните и реликтни видове - близо 150 балкански и български ендемити и 85 реликтни вида. Срещат се около 300 вида безгръбначни, присъстващи в списъците на редките животни. Витоша е на второ място по разнообразие на подземните ендемични видове. Локални ендемити са три вида пещерни ракообразни и тук е единственото място, от където могат да бъдат извлечени сведения за тях. Почти всички пещерни безгръбначни са поставени под закрилат на закона за защита на природата, поради тяхната неприспособимост при промяна на местообитанието.
Най разпространени от насекомите са видовете голям сечко, буков сечко и други. През последните години драстично е намалял броя на пеперудата аполона и учените предполагат, ча ако не бъдат взети мерки за нейното опазване в близките години тя напълно ще изчезне.
[редактиране] Забележителности
Заедно с обявяването на националния парк са обявении двата резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянския водопад, който е най високият на територията на планината.
В полите на Витоша се намира Боянската църква, която е един от културните символи на България и културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.
[редактиране] Проблеми
След разразилият се смерч на 22 май 2001 година в резервата Бистришко бранище е повалена около 60 хектара смърчова гора, а в последствие от повалената дървесина пламва епидемия от паразита Ips Typographus. Първоначално паразита се среща само на тероторията на резервата, но след това той се разпространява Към месец май 2005 г. вследствие повалянето на дървета от бури, както и заради разпространението на паразита са обезлесени територии с площ от около 120 декара. Паразитът се храни с кората на дърветата, поради което представлява реална опасност за горите в парка.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Интернет-сайт за Витоша
- Mobile GeoNavigator Vitosha - Java приложение за ориентиране във Витоша с помощта на обикновен GSM - интерактивна карта с възможности за позициониране.
- Снимки от Витоша
| Природни и национални паркове в България |  |
|
|---|---|---|
| Българка | Витоша | Врачански Балкан | Златни пясъци | Пирин | Персина | Сините камъни | Странджа | Рила | Рилски манастир | Русенски Лом | Шуменско плато | Централен Балкан
*с наклонен шрифт са изписани националните паркове |
||
