Ðлеко КонÑтантинов
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
Ðлеко КонÑтантинов - ЩаÑтливеца българÑки пиÑател |
|
Роден: | 1 Ñнуари 1863 Свищов, Ð´Ð½ÐµÑ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ |
---|---|
Починал: | 11 май 1897 край Радилово, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ |
Ðлеко КонÑтантинов - ЩаÑтливеца е българÑки пиÑател, общеÑтвеник и оÑновател на организираното туриÑтичеÑко движение в БългариÑ.
Ðлеко Иваницов КонÑтантинов е роден на 1 Ñнуари 1863 г. в ÑемейÑтвото на Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑвищовÑки търговец Иваница ХаджиконÑтантинов. Учи при чаÑтните учители Емануил ВаÑкидович и Я. МуÑтаков, в СвищовÑкото училище (1872–1874) и в ÐприловÑката Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð² Габрово (1874–1877). По време на РуÑко-турÑката оÑвободителна война е пиÑар в канцелариÑта на ÑвищовÑÐºÐ¸Ñ Ð³ÑƒÐ±ÐµÑ€Ð½Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ (1877). Завършва Ñредно образование в град Ðиколаев, РуÑÐ¸Ñ (1881) и право в ÐовороÑийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет в ОдеÑа (1885).
След завръщането Ñи в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ðлеко КонÑтантинов е ÑÑŠÐ´Ð¸Ñ (1885–1886) и прокурор (1886) в СофийÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½ Ñъд, помощник-прокурор (1886–1888) и ÑÑŠÐ´Ð¸Ñ (1890–1892) в СофийÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð¿ÐµÐ»Ð°Ñ‚Ð¸Ð²ÐµÐ½ Ñъд. Два пъти уволнÑван по политичеÑки причини. ЮриÑконÑулт на СофийÑкото градÑко управление (1896). До ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи е адвокат на Ñвободна практика в СофиÑ.
Ðлеко КонÑтантинов Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ñ…Ð°Ð±Ð¸Ð»Ð¸Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÐ½ труд на тема „Правото за помилване по повод на Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð°ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ‚ÐµÐ»ÐµÐ½ закон“ (1896) Ñ Ñ†ÐµÐ» да Ñтане преподавател по углавно и гражданÑко право в ЮридичеÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð°ÐºÑƒÐ»Ñ‚ÐµÑ‚ на СофийÑÐºÐ¸Ñ ÑƒÐ½Ð¸Ð²ÐµÑ€Ñитет. ПоÑещава Ð’Ñемирното изложение в Париж (1889), ЗемÑкото индуÑтриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Ðлеко КонÑтантинов развива активна общеÑтвена дейноÑÑ‚. Той е училищен наÑтоÑтел, член на Ð’ÑŠÑ€Ñ…Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ñки комитет, на наÑтоÑтелÑтвото на дружеÑтво „СлавÑнÑка беÑеда“, на БългарÑкото народообразователно дружеÑтво, на КомиÑиÑта за наÑърчаване на меÑтната индуÑтриÑ, на ДружеÑтвото за наÑърчаване на изкуÑтвата, на Музикалното общеÑтво, на Ð¢ÐµÐ°Ñ‚Ñ€Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚. По негова инициатива Ñе Ñъздава първото туриÑтичеÑко дружеÑтво в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (начало на организиран туризъм — изкачването на Черни връх, 27 авгуÑÑ‚ 1895).
Още като Ñтудент Ðлеко КонÑтантинов проÑвÑва приÑтраÑÑ‚Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Петко Каравелов — идеолог на парламентаризма и демокрациÑта. Сътрудничи на оÑнованото от него Ñп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на ДемократичеÑката партиÑ, водена от Петко Каравелов, учаÑтва в изготвÑнето на програмата й, Ñътрудничи Ñ Ñ„ÐµÐ¹Ð»ÐµÑ‚Ð¾Ð½Ð¸, пътепиÑи, допиÑки, Ñтатии в Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ€Ð³Ð°Ð½ в. „Знаме“ от Ñъздаването му (1894). Убит е от наемници по политичеÑки причини.
Съдържание[Ñкриване] |
[редактиране] ПроизведениÑ
[редактиране] Ранни произведениÑ
Първите отпечатани творби на Ðлеко КонÑтантинов Ñа ÑтихотворениÑта „Огледало“ (1880) и „Защо? “ (1881), изпратени от гр. Ðиколаев и публикувани във веÑтниците „Целокупна БългариÑ“ и „Свободна БългариÑ“. Ð’ Ñ‚ÑÑ… той не крие отношението Ñи към политичеÑката обÑтановка в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ проÑвÑва чувÑтвителноÑÑ‚ към Ñоциалните пороци. Ð ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° конкретни политичеÑки ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ðµ и пиÑаната в ОдеÑа поема „ПеÑен за Слобод-Маджара и Пламен-ТенÑ“ (1883).
[редактиране] До Чикаго и назад
- ОÑновна ÑтатиÑ: „До Чикаго и назад“
Първата зрÑла творба на КонÑтантинов е „До Чикаго и назад“. Ð’ Ð½ÐµÑ Ñа предадени непоÑредÑтвените Ð²Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° автора от пътуването му до Ðмерика. Ð¢Ñ Ð½Ð¾Ñи белезите на неговата Ñрка творчеÑка индивидуалноÑÑ‚ — темперамент, артиÑтичноÑÑ‚, чувÑтво за хумор. Познанието за далечната Ñтрана Ñе Ñъчетава Ñ Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¾ Ñамопознание, Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð¼Ð¸Ñъла за наÑтоÑщето на Родината и тревогата за нейното бъдеще. Ðлеко вижда Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² ÑиÑтемата на ÑÑŠÐ²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ ÑвÑÑ‚, той пътува Ñ Ð»ÑŽÐ±Ð¾Ð¿Ð¸Ñ‚Ñтво и пътешеÑтвеничеÑка ÑтраÑÑ‚, но и ÑÑŠÑ Ñтремеж за Ñъизмерване на българÑкото Ñ Ñ‡ÑƒÐ¶Ð´Ð¾Ñ‚Ð¾. Идеен център на творбата е отношението към западната цивилизациÑ, което Ñе движи между възторга от виÑокото материално равнище и техничеÑките Ð·Ð°Ð²Ð¾ÐµÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ възмущението от антихуманните проÑви в това добре подредено, богато общеÑтво. Ðвторът има Ñелективно отношение към фактите, вижда ги от неочаквана Ñтрана и ги интерпретира най-чеÑто иронично. ОтбелÑзва мимоходом впечатлениÑ, риÑува образи Ñ Ð½Ñколко щриха, готов винаги да избухне в ÑмÑÑ…. Сериозен оÑтава единÑтвено пред величието на природата, пред поÑтижениÑта на техниката, пред тревожните Ñоциални ÑвлениÑ. ПътепиÑÑŠÑ‚ отразÑва онзи момент от българÑкото духовно развитие, когато българинът започва да опознава Ñвета, за да намери в него Ñвоето мÑÑто и мÑÑтото на родината. „До Чикаго и назад“ е Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ð¾Ñ Ð² развитието на българÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑŠÑ‚ÐµÐ¿Ð¸Ñ. Чрез тази творба пътепиÑниÑÑ‚ жанр излиза от Ñферата на географÑко-етнографÑкото опиÑателно четиво и Ñе превръща в пълноценно художеÑтвено Ñвление.
[редактиране] Други пътепиÑи
КонÑтантинов проÑÐ»Ð°Ð²Ñ Ñ Ð»Ð¸Ñ€Ð¸Ñ‡ÐµÐ½ Ð¿Ð°Ñ‚Ð¾Ñ ÐºÑ€Ð°Ñотата и величието на българÑката природа в пътепиÑите „ÐевероÑтно наиÑтина, но факт... “, „Какво? Ð¨Ð²ÐµÐ¹Ñ†Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð»Ð¸? “, „В БългарÑка ШвейцариÑ“ и др. ПътепиÑите му ноÑÑÑ‚ белези и на фейлетона, и на репортажа; Ñ Ð¾ÑÑ‚ÑŠÑ€ критицизъм Ñа заÑегнати битови неуредици, общеÑтвени проблеми. Звучат като повик за национално ÑплотÑване и възпитаване на националното доÑтойнÑтво.
[редактиране] Бай Ганьо
- ОÑновна ÑтатиÑ: „Бай Ганьо“
С книгата „Бай Ганьо“ Ðлеко КонÑтантинов Ñе Ð¸Ð·Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´ Ñложните икономичеÑки и ÑоциалнопÑихологичеÑки въпроÑи на Ñвоето време — Ð¿ÑŠÑ‚Ñ Ð½Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ целта на нейното развитие, мÑÑтото й Ñред другите Ñтрани, Ñъдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни Ð¿Ñ€Ð¸ÐºÐ»ÑŽÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° дребен амбулантен търговец на розово маÑло, втурнал Ñе да забогатÑва чрез Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð¸ политика, КонÑтантинов заÑÑга болезнени проблеми на Ð½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, бит, пÑихологиÑ, манталитет, култура и Ñе Ñмее над Ñ‚ÑÑ… Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑ‡Ð¸Ñтващ ÑмÑÑ…. ЕмоционалниÑÑ‚ Ð³Ñ€Ð°Ð´ÑƒÑ Ñе движи от добродушно-ÑнизходителниÑ, опрощаващ и разбиращ ÑмÑÑ… през тъжната горчивоиронична уÑмивка до Ð³Ñ€ÑŠÐ¼ÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñмех и оÑтрото Ñатирично изобличение. Творбата е Ñвоеобразно преодолÑване, мъчително по ÑъщеÑтво, но изпълнено Ñ Ð»ÐµÐºÐ¾Ñ‚Ð°, хумор и артиÑтичноÑÑ‚, на национални комплекÑи и Ñоциални пороци. Ð¢Ñ Ðµ оÑобено популÑрна поради близоÑтта на Ð³ÐµÑ€Ð¾Ñ Ð´Ð¾ маÑовата Ñоциална пÑÐ¸Ñ…Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð½Ð° Ð³Ñ€ÑƒÐ±Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°ÐºÑ‚Ð¸Ñ†Ð¸Ð·ÑŠÐ¼, ниÑките духовни хоризонти. Бай Ганьо е колоритен и изключително витален образ. ОбикалÑйки Европа, в контакт Ñ Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸ нрави, отношениÑ, култура, той изпада в комични Ñитуации. Въпреки ÑкъперничеÑтвото, арогантноÑтта, липÑата на морални принципи, ниÑката култура, физичеÑката нечиÑтоплътноÑÑ‚ този образ не отбльÑква, а разÑмива, уравновеÑен от Ðлековата благородна артиÑтична личноÑÑ‚. Във втората чаÑÑ‚ на книгата, когато героÑÑ‚ Ñе връща в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ започва да „прави“ политика, Ñмехът утихва, удавен в погнуÑа, гнÑв, разочарование от тревожните и Ñтрашни тенденции в общеÑÑ‚Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ‚, чийто изразител Ñтава Бай Ганьо. ÐеговиÑÑ‚ образ е най-диÑкутираниÑÑ‚ в българÑката литературна критика. Оценките на ÑъщноÑтта му — национална или Ñоциална — Ñа противоречиви, понÑкога полюÑни. Социално-иÑторичеÑки детерминиран, героÑÑ‚ ноÑи и Ñпецифични българÑки черти, и белези на уÑтойчивиÑ, жизнен във вÑички времена човешки тип — изразител на Ð³Ñ€ÑƒÐ±Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð°ÐºÑ‚Ð¸Ñ†Ð¸Ð·ÑŠÐ¼, ниÑките нива на Ñъзнанието, примитивната пÑихика, бездуховноÑтта.
Ð’ „Бай Ганьо“ е заложен реален иÑторичеÑки трагикомизъм, породен от бързото размеÑтване на Ñоциални плаÑтове в новооÑвободена Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ от Ð¿Ñ€Ð¸Ð¿Ñ€ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¹ Ñтремеж за догонване на „другите“. Традиционно и ново, патриархално и модерно ÑъщеÑтвуват едновременно и при ÑблъÑъка им Ñе пораждат недоразуменнÑ, грешки, изненади, разрешавани комично. Въпреки ÑÐ²Ð¾ÐµÐ¾Ð±Ñ€Ð°Ð·Ð½Ð¸Ñ Ñтроеж — поредица от анекдоти, разказвани в бохемÑка компаниÑ, без Ñтройна Ñюжетно-фабулна връзка между Ñ‚ÑÑ…, творбата е композиционно промиÑлена и Ñ ÐµÐ´Ð¸Ð½Ð½Ð° художеÑтвена концепциÑ. Образът на Бай Ганьо, художеÑтвено обезÑмъртен, има живот и извън творбата. Става герой на разкази и вицове, името му е нарицателно и Ñиноним на разнообразни, чеÑто противоположни понÑÑ‚Ð¸Ñ Ð¸ предÑтави.
[редактиране] Фейлетони
Като ученик в град Ðиколаев Ðлеко пише фейлетони, белег за ранна хумориÑтична Ñ€ÐµÐ°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° дейÑтвителноÑтта (цикъла „Проза в Ñтихове“) (лÑтото на 1894). До ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° живота Ñи Ñъздава над 40 фейлетона, повечето от които Ñа отзвук на конкретни ÑъбитиÑ. ОÑновни теми във фейлетоните му Ñа потъпкването на изборните права на българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´, поведението на миниÑтри, депутати, на монарха, наболели общеÑтвени проблеми. Морално извиÑената личноÑÑ‚ на твореца уравновеÑÑва гнева и Ñмеха, ненавиÑтта и болката, предпазва го от заÑлепение, от нарушаване на художеÑтвена и етична мÑра. Смехът е овладÑн и артиÑтичен, ÑмÑÑ…, който изобличава, но и забавлÑва. КонÑтантинов разгръща фейлетона най-чеÑто в ироничен план и чрез аÑоциации, въпроÑи, обръщениÑ, намеци, коментар въвежда Ñ‡Ð¸Ñ‚Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð² ироничната „игра“, Ñъздава атмоÑфера на доверие, на Ñвободно бъбрене и ÑъбеÑедване. ХумориÑтичната атмоÑфера прониква в Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ñ„ÐµÐ¹Ð»ÐµÑ‚Ð¾Ð½ — от заглавието до поÑлепиÑа и подпиÑа. ТранÑформира Ñе нерÑдко в оÑÑ‚ÑŠÑ€ Ñарказъм, в чиÑто оÑнова е гражданÑката болка и нравÑтвената тревога. Ðови за традициите на жанра Ñа фейлетоните „СтраÑт“ и „ЧеÑтита Ðова година“, където обект на Ð¸Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ðµ авторът, диÑтанцирал Ñе от Ñебе Ñи, доказал ÑвоÑта духовна незавиÑимоÑÑ‚, утвърдил Ñе като личноÑÑ‚. Ð’ цикъла „Разни хора, разни идеали“ чаÑтниÑÑ‚ Ñлучай е изведен до художеÑтвено обобщение, Ñъздадени Ñа плътни ÑоциалнопÑихологичеÑки типове Ñ Ñ‚Ñ€Ð°Ð¹Ð½Ð° общочовешка ÑтойноÑÑ‚. ЛичноÑтното, гражданÑкото и творчеÑкото реализиране на КонÑтантинов Ñъвпада Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ Ñтъпки на новооÑвободена БългариÑ, Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ†ÐµÑа на изграждане на нейната нова материална и духовна култура. Той живее Ñ Ð½ÐµÐ¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ‚Ð¾ дотогава чувÑтво за Ñ†Ð¸Ð²Ð¸Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ прогреÑ, ÑÑŠÑ Ñъзнанието и отговорноÑтта на общеÑтвен възпитател. Потопен е изцÑло в ÑвоÑта ÑъвременноÑÑ‚; не Ñ‚ÑŠÑ€Ñи ÑравнениÑ, корективи, критерии в миналото. ИнтереÑува го националната ÑÐ¸Ñ‚ÑƒÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ проблематика в европейÑÐºÐ¸Ñ Ð¸ Ñветовен контекÑÑ‚. ХумориÑтичното отношение към реалноÑтта е чаÑÑ‚ от мирогледно-поведенÑката му ÑиÑтема. Творецът притежава неподдаващо Ñе на догми Ñъзнание, вродена ÑпоÑобноÑÑ‚ да приема нещата в Ñ‚Ñхната нееднозначноÑÑ‚, изменчивоÑÑ‚ и подвижноÑÑ‚, Ñвободно да ги размеÑтва, взаимно да ги замеÑтва и Ñвързва Ñпоред художеÑтвената логика. ÐеговиÑÑ‚ хумор е Ñплав от безгрижен гръмък ÑмÑÑ… и мъдро разбиране на човека, от гнÑв, породен от Ñоциални и лични пороци, и Ñтремеж към Ñ‚Ñхното хумориÑтично надмогване и Ñатирично унищожаване. Това е артиÑтичен ÑмÑÑ…, който не потиÑка, а преодолÑва грозното и пошлото и дейÑтвува като морална Ñила. Ðаред ÑÑŠÑ ÑпоÑобнаÑтта да открива около Ñебе Ñи в комично деформиран вид безброй варианти на Ñоциални ÑблъÑъци и човешки метаморфози Ðлеко КонÑтантинов внаÑÑ Ð² литературата и уÑещането за артиÑтична радоÑÑ‚ и забава от творчеÑÐºÐ¸Ñ Ð°ÐºÑ‚. Той превежда Ð¿Ñ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ Ð. С. Пушкин („БахчиÑарайÑки фонтан“, „Полтава“, „Цигани“), Ðœ. Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“), Ð. Ð. ÐекраÑов („РуÑките жени“, „Кой е Ñтроил Ð¶ÐµÐ»ÐµÐ·Ð½Ð¸Ñ Ð¼Ð¾ÑÑ‚? “), Молиер („Тартюф“), Фр. Копе („Отче наш“), Ð’. Сарду („Партиите в Монако“) и др. ÐŸÑ€Ð¾Ð¸Ð·Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° КонÑтантинов Ñа преведени на около 30 езика. Първите преводи Ñа от ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° 19 век (еÑтонÑки, руÑки, ÑръбÑки) и нач. на 20 век (немÑки, полÑки, френÑки, чешки и други езици).
[редактиране] ПÑевдоними
- ЩаÑтливеца
- Башибозук
- Беньо Ðаков
- Ð’ÑŠÑа Пъцова
- Един от клуба на Моралното влиÑние
[редактиране] Източници
- Тази ÑÑ‚Ð°Ñ‚Ð¸Ñ Ñе оÑновава на материал от Словото, използван Ñ Ñ€Ð°Ð·Ñ€ÐµÑˆÐµÐ½Ð¸Ðµ.