Волжка България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на Волжка България

България, известна днес като Волжка България е средновековна държава, обхващаща територията около сливането на реките Волга и Кама. Смята се, че Волжка България е основана около 660 г. от хан Котраг, един от синовете на кан Кубрат, но страната става независима чак след като отхвърля хазарския сюзеренитет в края на 9 или началото на 10 век. През 922 г. държавата приема за официална религия исляма и постепенно създава висококултурна цивилизация.

Волжка България просъществува чак до 13 век, когато бива разрушена от набезите на монголo-татарите и става част от държавата Златна орда. Според хрониките „Джагфар Тарих“ на Бахши Иман от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става васал на монголите и български войски участват в похода на Бату в Полша, Литва, Унгария.

Впоследствие населението на Волжка България възприема кипчакския тюркски език, който е разпространен в Златната Орда, и се смесва с жителите на тази държава, които се състоят от различни кипчакски племена, но също и малка част монголи. Смята се, че днешният чувашки език е произлязъл от езика на волжките българи. Територията на Волжка България се отделя от Златната Орда през 15 век под името Казанско ханство, което е завладяно през 1556 година от руските войски на Иван Грозни. Населението на страната е наричано в Русия „казански татари“, въпреки че самото то предпочита названията „мюсюлмани“, „мишари“ или „булгари.“ Казанският татарски език заедно с кримския, астраханския и сибирския татарски език е част от кипчакската група на тюркските езици. Днес една част от населяващите Татарстан не приемат името татари и предпочитат да се наричат българи.