Григорий (презвитер-мних)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Григорий мних е презвитер, монах и книжовник от края на 9 – 10 в., представител на Плисковско-Преславската книжовна школа. Известен ни е посредством приписка в руски ръкописен сборник от края на 15 в., от където се научава, че от 893 до 918 г. е „църковник на всички български църкви“ — най-висшата длъжност в българската църковна администрация (вероятно „екзарх“ или „надзорник“).

По нареждане на цар Симеон Велики Григорий се заема с превода на Стария завет. Вероятно е автор на превода на хрониката на Йоан Малала и е участвал в съставителството на т. нар. Втори Симеонов сборник (или „Изборник“, 1073 г.).

[редактиране] Литература

Георгиев, Е. Разцветът на българската литература в ІХ-Х в. С., 1962, с. 299 – 303