Симеон I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цар Симеон Велики български владетел

Роден:	ок. 864 Плиска
Починал:	27 май 927

Цар Симеон Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. Вероятно е роден през 864 г. Син е на княз Борис I.

Съдържание

1 Живот и дело
- 1.1 Възкачване на престола
- 1.2 Външна политика
  - 1.2.1 894г. - 904г.
  - 1.2.2 913г. - 927г.
2 "Златен век" на българската писменост и култура
3 Външни връзки

[редактиране] Живот и дело

Симеон получава началното си образование в Плиска, а после отива да учи в Константинопол (ок. 878 г.).

[редактиране] Възкачване на престола

Цар Симеон I застава на трона на България, след като брат му Владимир Расате е свален от власт през 893. Той е третият син на княз Борис I и е получил образованието си в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Баща му оставя трона на Владимир, но синът прави сериозни опити да върне езичеството във вече официално християнизираната държава, и това налага свикването на специален събор в град Преслав (за който се предполага, че е последният народен събор в България като наследство от езическите традиции на народни събори да се взимат по-важни държавни решения). На него Симеон е провъзгласен за владетел, а по религиозни (това че Плиска твърде напомня на езичеството) и чисто стратегически причини столицата се мести от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението. Владимир Расате е детрониран и ослепен по нареждане на баща си. По късно е удушен в килията си по заповед на Симеон.

[редактиране] Външна политика

[редактиране] 894г. - 904г.

След преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Симеон първоначално се опитал да реши въпроса по мирен път, но след като видял, че това няма да стане се възползвал от изтичането на 30-годишния мирен договор и нахлул с войската си в източна Тракия. Това било повече демонстрация на сила, отколкото началото на сериозна война. След това в северна България от североизток нахлуват маджарите. Българският владетел бил принуден да започне преговори с византийците, но в процеса на преговаряне разгромил маджарите и с това военните действия срещу Византия били подновени. През лятото на 896г византийците били разгромени при Булгарофигон, което ги принудило да търсят мир.

През 904г арабски войници, водени от Лъв Триполит, нахлули в Солун, плячкосали го и отвели много от жителите му в плен. Симеон видял възможност да завладее града и да го насели с българи. Византийците успели да откупят града, но с цената на връщането на тържището обратно в Константинопол. Симеон получил териториални отстъпки в Тракия и Македония, като границата между двете държави минавала на 20км от Солун. Данни за последното се извличат от Наръшки надпис, датиращ от същата 904г.

[редактиране] 913г. - 927г.

На 11 май 912г. починал Лъв VI Философ и престолът бил зает от брат му Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и следователно Симеон обсадил Константинопол. През юни 913г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик. Той сключил мирен договор със Симеон според който българският владетел е удостоен с титлата цар и с уговорката за бъдещ династичен брак между Константин и една от симеоновите дъщери. С това Симеон целял да стане василеопатор (настойник на императора) и да има законно право да се намесва в управлението на Византия. Но бил извършен нов държавен преврат от майката на Константин VII, императрица Зоя. Тя анулирала договорите подписани със Симеон, а с това и уговорения брак.В отговор на това, през 915г Симеон нахлул в Тракия и опустошил Одрин.

На 20 август 917г близо до река Ахелой българите постигнали велика победа над византийската армия. Погромът бил пълен, дори и според византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон). Тази битка оставила траен спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”). Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти. Там отново били разбити в една нощна битка. Пътят към столицата бил открит, но Симеон решил да отстрани сръбския княз на Сърбия Петър Гойникович, който водел анти-българска политика и на негово място поставил протежето си Павел Бранович.

Имперска политическа програма
Всички тези победи обнадеждили Симеон да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите. Израз на това му намерение била титлата с която се именувал – “василевс на всички българи и гърци”///"симеон в Христа Бога -самодържажец на жсички българи и ромеи////. За да узакони новия си титул през 918 българската архиепископия била издигната в патриаршия, а новоизбрания патриарх извършил освещаването на Симеоновата титла. С този акт тя се приравнявала към византийската – “василевс и самодържец на ромеите”. Тази постъпка имала за цел и да накърни авторитета на императора. За да покори окончателно Византия през същата година нахлул в Елада, опожарил Тива и дори стигнал до Дарданелите. През 919г императрица Зоя била свалена от главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневява Симеон - Лакапин се оказва плагиатор на неговата идея. В отговор българският владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а също така се опитал и да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия, като по този начин пренесе българо-византийския конфликт и в Азия. Византийците не виждали друг изход от ситуацията освен нападение в тила на българите. Така, през 921г, изпратили в Сърбия Захарий, за да свали крал Павел и да нападне българите. За щастие опитът за преврат бил неуспешен и Захарий бил заловен и хвърлен в тъмница в България.

Осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава той разбрал, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежавал такъв се обърнал за съдействие към арабите. През 922г. българско пратеничество било изпратено в Кайруан (където била столицата на Фатимидския халифат) до представителя на Фатимидите Убайдаллах ал-Махди. Той се съгласил с предложението за нападение по море и суша и заедно с българските пратеници изпратил в България и свои, които трябвало да уточнят някои подробности около нападението. За съжаление на връщане те били заловени от византийците. Въпреки този неуспех, Симеон направил втори опит да се съюзи с арабите, но и той пропаднал.

Симеон използвал затишието в отношенията с Византия, за да нападне Сърбия, която отново се обърнала срещу България. Така след един поход тя била заличена от картата на Балканите. След това, през 926г, възникнал конфликт между България и прогресиращото хърватско кралство, вероятно провокиран от византийците, който завършил с война. Това е последната водена от Симеон война и първата която той загубва. Това може да се отдаде на факта, че българската войска била изморена от почти непрестанните битки с ромеите. Посредник между българите и хърватите бил папа Йоан Х, който се надявал да привлече българите на своя страна. От своя страна Симеон се надявал папата да признае царския му титул. Обнадежден, той започнал подготовка за нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927г, най-вероятно причинена от сърдечен удар.

[редактиране] "Златен век" на българската писменост и култура

Въпреки големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и във вътрешно-държавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол.В него били “Златната” църква и тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата била поставена представката “велики”. Дори в една хроника от ХI век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години. Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на XIXв.), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци в Българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията "Златоструй" и Два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073, а вторият - от 1076г.). Жанровете, в които литературоведите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ. Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо в себе си и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведения.

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище нa културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика. Било постигнато политическо, религиозно и културно обединение. Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018г. Независимо от този факт Симеон I остава в българската история с прозвището “Велики”, а управлението му с определението “Златен век” заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната, невиждани до този момент.