Дезинфекция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дезинфекцията е комплекс от мерки и мероприятия за унищожаване на микроорганизмите във външната среда. Осъществява се чрез физични, химични и биологични методи.
Уред за дезинфекция чрез пара под налягане
Съдържание |
[редактиране] Физични методи
[редактиране] Почистване
Чрез почистването микроорганизмите се отстраняват от дезинфекцираните повърхности по механичен път. Почистването може да бъде сухо и мокро.
[редактиране] Сухо почистване
Сухото почистване се осъществява чрез ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери, измитане или изтриване със суха кърпа. Всяка дезинфекция трябва да започне с ръчно отстраняване на замърсителите с големи размери. Измитането и забърсването са нискоефективни методи за дезинфекция, защото много от микроорганизмите се разпръсват във въздуха и два-четири часа след сухото почистване отново се отлагат върху повърхностите.
[редактиране] Мокро почистване
Мокрото почистване се осъществява чрез измиване с течаща вода или изтриване с влажна кърпа. Отстранява значителна част от микроорганизмите. Ефективността му се повишава, когато почистваните повърхности се обработят с миещи препарати (най-често повърхностно активни вещества, ПАВ).
[редактиране] Варосване
Състои се в боядисване на повърхностите с гасена вар. Микроорганизмите залепват за влажната повърхност и скоро след това загиват. През Средновековието това е бил един от малкото известни методи за дезинфекция. Когато в градовете възниквала чума, всички жители, от най-първия принц, до най-последния просяк, обличали работни дрехи и всеки ден варосвали стените на своите жилища.
[редактиране] Облъчване
Облъчването е метод за дезинфекция на предмети и повърхности, чрез целенасочено използване на лъчиста енергия. Използват се следните спектри:
[редактиране] Ултравиолетови лъчи
Повечето микроорганизми бързо умират при облъчване с ултравиолетови лъчи. Действието на ултравиолетовите лъчи зависи от дължината на вълната и от медицинска гледна точка ултравиолетовият спектър има три области:
- UV-A - антирахитична област, използва се за облъчване в солариумите; освен, че кожата получава естетически приятен загар, при облъчване с този спектър значително се увеличава синтезата на витамин D; ултравиолетовите лъчи от този спектър са вредни за зрението
- UV-B - бактерицидна област, използва се за облъчване на операционни зали, микробиологични лаборатории, повърхности в предприятия от хранително-вкусовата промишленост и кухните в детските ясли; ултравиолетовите лъчи от този спектър жестоко увреждат ретината и при продължителна експозиция могат да предизвикат ослепяване
- UV-C - канцерогенна област, използва се за облъчване на помещения, в които е необходима пълна стерилност; ултравиолетовите лъчи от този спектър много бързо увреждат ретината; при облъчване на незащитена кожа въникват тумори
Ултравиолетовите лъчи са част от слънчевата светлина, която в миналото широко се е използвала за дезинфекция на бебешки дрехи, платно за превръзки и др. Хубаво е стаите, в които живеем, да бъдат слънчеви. Но трябва да се знае, че 5 мм. стъкло напълно спира всички ултравиолетови лъчи.
[редактиране] Гама-лъчи
Гама-лъчите (йонизираща радиация) са с много ниска дължина на вълната и изцяло пронизват всички облъчени тела. Отделят се във високи дози при разпадане на радиоактивни вещества. Думата "радиация" означава облъчване, но нейното популярно значение у нас е "облъчване с гама-лъчи".
Гама-лъчите жестоко увреждат всички живи организми, като нанасят тежки поражения на ДНК. Те обаче не разрушават неодушевените предмети, което ги прави подходящи за стерилизация на инжекционни игли, спринцовки, бинтове и много други медицински материали. Поради високата опасност за хората, гама-лъчите се използват за дезинфекция само в строго контролирани, промишлени условия.
Засега гама-лъчите се използват само за дезинфекция на материали за еднократна употреба. Те не се прилагат в болници, лаборатории и други неиндустриални медицински обекти.
Гама-лъчите с по-ниска дължина на вълната са известни като рентгенови лъчи, X-rays.
[редактиране] Загряване
Максималната температура, при която изобщо могат да съществуват живи организми, е около 135 оС. Но това е гранична стойност, до която могат да преживеят само някои спори, вируси и приони. Повечето живи организми, включително микроорганизмите, много бързо загиват при температура от 100 оС.
[редактиране] Изгаряне
Изгарянето е най-сигурният метод за дезинфекция. Използва се за унищожаване на биологични отпадъци и при ликвидиране на особено опасни инфекции.
[редактиране] Опламеняване
Опламеняването е бърз, сигурен и сравнително евтин метод. Но той е опасен и уврежда опламеняваните повърхности. Затова се използва предимно при полеви условия, когато не могат да се използват други методи и средства. При дезинфекция чрез опламеняване трябва да се има предвид, че температурата е най-висока на върха на пламъка, а не в неговата основа.
[редактиране] Суха топлина
Широко се използва за стерилизация на медицински инструменти и лабораторна посуда. Стандартната процедура е загряване до 160 - 180оС за 2-3 часа.
Гладенето също е отдавна известен метод за дезинфекция чрез суха топлина. Затова в миналото много дълго и старателно са гладели детските дрехи, бельото и платното за превръзки.
[редактиране] Влажна топлина
[редактиране] Изваряване
Извършва се в кипяща вода, чиято температура е около 100 оС, за не по-малко от 1 час (считано от започване на кипенето). За повишаване на температурата на кипене на водата, към нея могат да се прибавят различни соли. Основното предимство на метода е, че всички части и повърхности на дезинфекцираните материали се загряват равномерно. Съществено неудобство е изискването за стерилно изсушаване на стерилизираните предмети. Поради това изваряването вече се използва само в полеви условия.
[редактиране] Течаща пара
Дезинфекция на предмети и материали
Извършва се в специален уред, наречен "Кохов апарат" (на името на своя създател, великия немски микробиолог Роберт Кох). Коховият апарат е обикновено гърне с метална решетка, която се поставя на 20 см. от повърхността на водата. Когато водата се нагрее до кипене, отделената пара, с температура около 102 оС, дезинфекцира поставените върху решетката материали. Методът е стар, но надежден и успешно се прилага в широката практика.
Дезинфекция на повърхности
Този метод е бърз, сигурен и сравнително евтин. Това го прави изключително актуален и перспективен днес. Осъществява се чрез специални уреди, наречени пароструйки. Горещата пара под налягане много качествено отстранява всички замърсители, по механичен път, а високата температура моментално убива вегетативните форми на повечето микроорганизми. Добавянето на температуроустойчиви дезинфектанти към водата, от която се получава парата, прави възможностите на този метод практически безгранични. Прилага се за дезинфекция на здравни заведения, предприятия от хранително-вкусовата промишленост, превозни средства и др.
[редактиране] Пара под налягане
Това е един от най-надеждните и най-широко прилагани методи за дезинфекция днес. Извършва се в специални уреди, наречени автоклави. В тях парата достига до температура 121 оС и налягане от 0,15 MPa. За стандартна дезинфекция се прилага процедура с продължителност 20 минути (считани от момента на достигане на желаните параметри).
[редактиране] Химични методи
[редактиране] Окислителни средства
[редактиране] Киселини
[редактиране] Основи
[редактиране] Соли на тежки метали
[редактиране] Четвъртични амониеви съединения
[редактиране] Биологични методи
Единственият познат засега метод за биологична дезинфекция е чрез използването на пробиотици. Пробиотиците са щамове непатогенни микроорганизми, които при своя растеж изразходват хранителните ресурси, необходими за развитието на патогенните микроорганизми. Освен това, пробиотичните култури допълнително отделят биологично активни вещества, които правят обсеменената с тях среда неблагоприятна патогенните микроорганизми.
