Радиация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радиация по принцип означава излъчване на вълни или частици. Но на български под радиация най-често се разбира Йонизираща радиация със синоним Йонизиращо лъчение (излъчване)

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: написване в енциклопедичен вид. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

[редактиране] Същност на радиацията

Сбор от разнородни по вид частици с йонизиращо действие. Основни източници са: радиоактивни химични елементи, космическата радиация. Представлява един от главните мутагенни фактори.

[редактиране] Класификация

[редактиране] α–частици

Представляват хелиеви ядра (He²⁺) ускорени до 20000 км/с. Притежава най–високата йонизационна енергия. Това се дължи главно на голямата маса (4 атомни маси). α–частиците притежават също двоен положителен заряд(2p⁺), поради което изменят траекторията си в магнитно поле. Основен техен източник е α–разпад. При него атомната маса намалява с 4, а поредния номер с 2.

[редактиране] β–частици

Представлява електрон (e^-) ускорен до скорост близка до светлинната (300000000 м/с). Притежава 15 пъти по–малък йонизиращ ефект, но значителна по–голяма проникваща способност. Притежава отрицателен електричен заряд. Основен техен източник β–разпад. При него атомната маса се запазва, но поредният номер е с едно по–голям.

[редактиране] γ–частица

Фотон с много висока енергия. Няма електичен заряд, нито маса. Основен източник е γ–Разпадът. При него не се променят атомната маса и поредният номер, но ядрото преминава в по–стабилно състояние.

[редактиране] Неутрони

Електонеутрални частици с маса близка до тази на протона. Самостоятелно съществуват кратко време, след което се разпадат до електрон и протон. Техен източник е неутронния разпад.

Към радиоактивните частици спадат също: рентгеновите лъчи, позитрони, неутрино, мезони и други.