Димитър Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Бояджиев български поет
Роден:	18 май 1880 Пазарджик, днес България
Починал:	12 юли 1911 София, България

Димитър Иванов Бояджиев (18 май 1880 — 12 юли 1911) е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.

Бояджиев е роден на 18 май 1880 г. в Пазарджик в бедно и многочислено семейство. Останал сирак на 13 г., поема издръжката на голямото си семейство и напуска училище. Постъпва в общината като писар, самообразова се, пише стихове в духа на социалистическото увлечение. Първите си творби праща на Димитър Благоев, публикува преводи от Семен Надсон. През октомври 1901 заминава за София и чрез ходатайството на Константин Величков започва работа в Отделението за печата при Министерство на външните работи. Едновременно е уредник на сп. „Летописи“ (издавано от Константин Величков), в което сътрудничи със стихове и преводи от руски език — творби на Михаил Лермонтов, Иван Тургенев, Максим Горки, Леонид Андреев, Иван Бунин, Фьодор Тютчев и др. Секретар е на българското консулство в Марсилия (1907–1909), работи в Дирекция на печата. Сътрудничи на списанията „Ново време“, „Съвременна мисъл“, в. „Българан“ и др. Самоубива се по лични причини.

Псевдоними: Димитър Ивчов, Ех, Ех поет, Б-в, Ивч.