Руски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Руски език

Говори се в:

Русия и други

Район

Общ брой говорещи:

167 000 000

Класификация

Индоевропейски
Славянски
Източнославянски
Руски

Официално положение

Официален език на:

Русия, Казахстан,
Беларус, Киргизстан

Контролиран от:

Кодове на езика

ISO 639-1

ISO 639-2

rus

ISO/DIS 639-3

RUS

Руският език (русский язык ) е най-разпространеният славянски език, говорен от около 167 000 000 души в Русия и други страни. През 20 век той придобива голямо политическо значиние и днес е официален език на няколко държави (Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан), както и на Организацията на обединените нации.

Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три говорени и днес езика - беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски включва и голям брои чужди думи от областите на политиката, науката и техниката.

[редактиране] История

Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около 14-15 век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на 17 век официален език в страната остава старобългарският в неговата руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.

Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през 19 век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на 19 век. Той коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език по негово време.

[редактиране] Писменост

Основна статия: Руска азбука

Руската азбука е кирилица, почти изцяло съвпадаща с българската. Тя също произлиза от първоначалната кирилица, но се основава на проведената от Петър I през 1708 гражданска реформа на азбуката. През 1918 руската азбука отново е изменена.

[редактиране] Граматика

[редактиране] Речник

да - да.
Нѐт (Н(ь)ет) - Не.
Ры̀ба(ри-ба) - риба
дѐрево(дер(ь)ева) - дърво
вода̀(вада-) - вода
рис - ориз
Муж - мъж
Го̀род(Горад) - град
вѐчер(в(ь)ечер) - вечер
любо̀вь(любовь) - любов
жена - жена
одѝн(адин) - един
два - две
три - три
четырѐ(читир(ь)е) - четири
кто(ктъ) - кой
человѐк(чилав(ь)ек) - човек
Мост(мъст) - мост
Россѝя(Рассия) - Русия / Москва̀(масква) - Москва
Болга̀рия(българия) - България / Софѝя(сафия) - София
столѝца(стълица) - столица
мясо(мясъ) - месо
звѐзда (зв(ь)езда) - звезда
сахар - захар
Кнѝга - Книга
река̀(рика) - река
луна̀,мѐсяц(м(ь)есиц) - луна,месец
гора̀(гара) - планина
ого̀нь(ъгонь) - огън

[редактиране] Фрази

Здра̀вствуйте (Здраствуйт(ь)е) - Здравейте
До̀брое утро (Добръе утръ) - Добро утро
До̀брый день (Добрий д(ь)ен) - Добър ден
До̀брый вѐчер (Добрий вечер) - Добър вечер
Спасѝбо (Спасибъ) - Благодаря
привѐт (прив(ь)ет) - Здрасти
До свида̀ния (Да свидания) - Довиждане
Извинѝте (Извинит(ь)е) - Извинете; извинявайте
Нѐ за что (Нѐ за што) - за нищо (в отговор на благодарност или извинение)
- Ни за что̀! (Ни за што̀) - не и за всички бисери на света! (и т.н.)
Пожа̀луйста (Пъжалъста) - Моля
Скажѝте пожа̀луйста. Где туалѐт? (Скажит(ь)е пъжа-лъста. Гд(ь)е туалет?)- Кажете, моля, къде е тоалетната?
Почём ...? (Пачом) - Колко струва ....?
(пример) Почём хлеб? (Пачом хлеп) - Колко струва хляба?
Ско̀лько сто̀ит ...? (Сколькъ стоит) - Колко струва ....?
С пра̀здником!(С празникъм!) - Честит празник!
Ты говорѝшь по-ру̀сски/болгарски?(Ти гъвъриш пъ-руски/български?) - Говорите ли руски/български?

[редактиране] Литература

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

Основни:

Речници:

Славянски езици
Източнославянски	Староруски † \| Древноновгородски † \| Руски \| Старобелоруски † \| Белоруски \| Украински \| Русински \| Западнорусински език
Западнославянски	Чешки \| Кашубски \| Кнаански † \| Долнолужишки \| Полабски † \| Полски \| Поморянски † \| Словашки \| Словински † \| Горнолужишки
Южнославянски	Банатски български \| Босненски \| Български \| Хърватски \| Македонски \| Молиски Хърватски \| Черногорски \| Старобългарски † \| Сръбски \| Сърбохърватски \| Словенски \| Славяносръбски език †
Други	Праславянски † \| Църковнославянски \| Русенорски † \| Словио
	^† Отмрели езици