Забърдени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Забърдени Λόφοι
Забърдени Забърдени на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	445 (2001)
Надм. височина:	744 м
Геогр. положение:	40° 48' сев. ш. 21° 35' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Забърдени (на гръцки: Λόφοι, Лофи, старо Ζαμπύρδενη, Забирдени, Ζαμπύρδανη, Забирдани) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани (Мелити), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 445 жители (2001). Селото е разположено на 24 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) в източния край на Леринското поле и подножието на рида на Каймакчалан Веливор.

[редактиране] История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Забурдани с 62 джизие ханета (домакинства)^[1].

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 в Забърдени има 60 домакинства със 152 жители българи.^[2]

В 1900 година според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Забърдени живеят 325 българи християни.^[3] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция, макар и след Илинденското въстание на няколко пъти да е обект на андартски нападения. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 344 българи екзархисти и функционира българско училище.^[4]

През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Преброяването от 1913 година показва 358 жители, а това от 1920 92 семейства с 306 жители. В 1926 селото е преименувано на Лофи, а преброяването от 1928 година показва 417 жители. В 1932 година в Забърдени има 71 българогласни семейства, от които 60 са с "изявено българско съзнание". Преброяването от 1940 година сочи 516 жители. В междувоенния период малко забърденци се изселват в България.

В 1945 година в селото има 597 българофони, 400 от които с "негръцко национално съзнание", 50 с гръцко и 147 с "неустановено национално съзнание". Преброяването от 1951 година показва 514 жители, а преброяванията от 1961 и 1971 съответно 541 и 443 жители. Намаляването на населението се дължи на изселване отвъд океана.

[редактиране] Външни връзки

Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник, 1902“. София, 1927.

[редактиране] Бележки

↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 333
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Дем Вощарани (Мелити)
Агиос Атанасиос \| Баница (Веви) \| Борешница (Палестра) \| Вощарани (Мелити) \| Върбени (Итеа) \| Горно Крушоради (Ано Ахлада) \| Забърдени (Лофи) \| Крушоради (Ахлада) \| Неокази (Неохораки) \| Петорак (Трипотамос) \| Пополжани (Папаянис) \| Росен (Ситария) \| Сетина (Скопос) \| Юруково (Юруки)