Вощарани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вощарани Μελίτη
Вощарани Вощарани на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	1 535 (2001)
Надм. височина:	713 м
Геогр. положение:	40° 50' сев. ш. 21° 35' изт. д.
Пощ. код:	530 71
Тел. код:	23850-42

Вощарани или Вощарени или Вошчарани или Овчарани (на гръцки: Μελίτη, Мелити, старо Βοστάρανη, Востарани, на турски: Türbeli, Тюрбели) е село в Република Гърция, в едноименния Дем Вощарани (Мелити) в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 535 жители (2001). Селото е разположено на Стара река (Палиорема), на 20 километра североизточно от номовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пирица, разклонение на Малка Нидже (Каймакчалан).

[редактиране] История

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорина от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Вощеран с 37 джизие ханета (домакинства)^[1].

В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 107 български семейства (840 души) и 400 турски.^[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Вощарани е посочено като село с 300 домакинства с 512 жители българи и 503 жители мюсюлмани.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Вощарени има 810 жители българи и 600 жители турци,^[4] а Гьорче Петров пише, че в селото живеят 840 българи и 400 турци. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година във Вощарани има 1 032 българи екзархисти и 56 патриаршисти и функционира българско училище. ^[5] Според телеграма, изпратена от местните жители до Отоманския парламент, през 1909 година в селото вече няма патриаршисти. Във връзка със споровете с Патриаршията обаче църквата във Вощарани, която от 1891 година е недостъпна за българите-екзархисти, е затворена.^[6].

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 1 519 жители. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 година показва 1 292 жители. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Вощарани се изселва и на негово място са заселени 40 семейства (182 души) гръцки бежанци от Понт и Източна Тракия. Преброяването от 1928 сочи 1 388 жители, а това от 1940 - 1 759.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт и вощаранци участват активно в българската защитна организация "Охрана". След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Вощарани са съдени за членство в "Охрана" от Леринския съд.

Селото пострадва значително по време на Гръцката гражданска война - в Югославия и другите социалистически страни се изселват 66 семейства от български произход и 12 понтийски.

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 1 666, 1756 и 1 445 жители.

[редактиране] Външни връзки

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

1. ↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 333
2. ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
4. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
5. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
6. ↑ Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 72.

Дем Вощарани (Мелити)
Агиос Атанасиос | Баница (Веви) | Борешница (Палестра) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Забърдени (Лофи) | Крушоради (Ахлада) | Неокази (Неохораки) | Петорак (Трипотамос) | Пополжани (Папаянис) | Росен (Ситария) | Сетина (Скопос) | Юруково (Юруки)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област