Йосиф Гурко
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Йосиф Гурко |
|
 |
|
| Роден: | 28 юли 1828 Могилевска губерния, Русия |
|---|---|
| Починал: | 28 януари 1901 с. Сахарово, Русия |
Граф Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко е руски офицер, проявил се по време на Руско-турската война (1877–1878).
Йосиф Гурко е от дворянски белоруски произход. Той се обучава в Императорския пажески корпус и постъпва на служба при хусарите в Императорската гвардия като подлейтенант (1846). По-късно става капитан (1857), адютант на императора (1860), полковник (1861), командващ Четвърти хусарски Мариуполски полк (1866) и генерал-майор в императорската свита (1867). След това командва гренадирски полк, а от 1873 - бригада във Втора дивизия на гвардейската кавалерия.
Въпреки че участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война от 1877-1878. Той командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина и превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград.
След прехвърлянето на османски подкрепления, водени от Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва на север от Стара планина. През октомври 1877 е назначен за командващ кавалерията на съюзниците, превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Той ръководи превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важният град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко ръководи тежкия зимен преход през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.
След Руско-турската война Йосиф Гурко е обявен за граф и получава множество отличия. През 1879-1880 е губернатор на Санкт Петербург. От 1883 до 1894 той е генерал-губернатор във Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III.
Умира като член на Държавния съвет и генерал-фелдмаршал о.з. в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново), където има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, Твер.
[редактиране] Източници
 |
Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Joseph Vladimirovich Gourko от сайта http://en.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |
