Калисто (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Калисто

Калисто заснет от апарата Галилео
Откриване
Открит от	Галилео Галилей Симон Мариус
Дата	7 януари 1610 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус	1,883×106 km
Ексцентрицитет	0,007
Орбитален период	16 дни 16 часа 32,2 мин
Инклинация	0,281°
Естествен спътник на	Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър	4820,6 km
Площ	7,2 ×107 km2
Маса	1,076×1023 kg
Средна плътност	1,851 g/cm3
Повърхностна гравитация	1,24 m/s2 (0,1265 G)
Период на въртене	16 дни 16 часа 32,783 мин (синхронен)
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,20
Повърхностна температура - мин. - средна - макс.	неизв. неизв. неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	следи
Въглероден диоксид	100%

Калисто е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система. Открит е през 1610 г. от Галилео Галилей и носи името на любовницата Калисто на бога от древногръцката митология Зевс.

Името "Калисто" е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на 20 век. Преди това Калисто е наричан Юпитер 4 или четвъртият спътник на Юпитер.

Съдържание 1 Физически характеристики 1.1 Повърхност 1.2 Океан под повърхността 1.3 Състав 1.4 Атмосфера 2 Калисто в киното и фантастиката 3 Виж още

[редактиране] Физически характеристики

[редактиране] Повърхност

Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се счита, че в геологични периоди може да заличи чрез бавното си придвижване неравности в релефа. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратера Valhalla имащ диаметър от 600 km и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 km, и серията от кратери Gipul Catena, разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се счита, че е образуван от обект, който се е разрушил на множество малки части под действието на приливните сили на Юпитер подобно на кометата Шумейкър-Леви 9. За кората на Калисто се счита, че е на 4 милиарда години.

[редактиране] Океан под повърхността

Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 km леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 km. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от апарата Галилео чрез измервания на зависимостите на магнитното поле на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, издавайки наличието на проводящ материал под повърхността, за който се счита, че е соленият океан. Друго доказателство за наличието на океан е факта, че повърхността на диаметрално противоположния край на спътника от големия кратер Valhalla не е напукана или показваща следи от сеизмични вълни породени от гигантския сблъсък. На Луната и на Меркурий обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни на Калисто — а именно течният океан под повърхността.

[редактиране] Състав

Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като като прехода между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се счита, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите галилееви луни — 1,86 g/cm³ или приблизително 40% лед и 60 % скали и желязо. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на Титан и Тритон.

За разлика от съседния Ганимед, на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от въглероден диоксид. Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън радиационния пояс на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна йонизация.

[редактиране] Атмосфера

Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид. Учените смятат, че тя се поддържа и се увеличава бавно от сублимацията на леда от въглероден диоксид.

[редактиране] Калисто в киното и фантастиката

• В романа на Ким Стенли Робинсън "Синият Марс" се съдържа описание на колония на Калисто.
• Юпитеров спътник е британски сериал, действието на което се развива на космически университет на орбита около Калисто.

[редактиране] Виж още

• Списък на кратери на Калисто
• Астероида 204 Калисто
• Галилееви луни
  • Йо
  • Европа
  • Ганимед