Карашовени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крашовани

Общ брой:	около 5 000 (повечето декларират, че са хървати)
Значителен брой в:	Румъния: 5 000
Език:	Торлашки диалект или хърватски език
Религия:	Католицизъм, предимно
Сродни етнически групи:	Индо-европейци Славяни Южни славяни

Крашовани (на сърбохърватски: Krašovani, Крашовани, Karašovani, Krašovanje, Karaševci или Koroševci; румънски: Caraşoveni, Cârşoveni, Cotcoreţi или Cocoşi; също така известни като: Krashovans) са южнославянски народ, населяващ главно общините Карашова и Лупак, както и околностите на окръг Караш-Северин, намиращ се в румънската част на историческата област Банат.

Предполага се, че приблизителният им брой е към 5 000 души, като само около 200 от тях се самоопределят като крашовани. Oстаналата част се определят главно като хървати.

[редактиране] Местонахождение и население

Основна статия: Банат

Славяните в Румъния

В Румъния, където живеят крашованите, има две общини в които те сформират мнозинство. Това са общините в окръг Караш-Северин: Карашова и Лупак.

Според преброяването на населението в Румъния през 2002 г. 84.60% от жителите на община Карашова са посочили, че са хървати, 4.47% цигани, 4.41% румънци и 4.96% друга етническа група (най-вероятно крашовани). В общината живее и един българин^[1]. В община Лупак, като хървати са се определили 93.38%, а като румънци 5.32%^[2]. 79.75% от жителите на Карашова и 93.45% от жителите на Лупак са посочили като майчин език - хърватския.

[редактиране] Произход

Първоначално в района на Банат са съществували славянски селища още преди идването на крашованите. Предците на днешните крашовани пристигат в областта от три различни области. Най-мащабната група били българи, които населявали района на река Тимок и изповядвали православието. Те се заселват в Банат след 1370 година, бягайки от турските завоеватели.

Друга група, наречени турополци, идват от провинция Турополе, днешна Хърватска. Поради дългото влияние от страна на българите, които говорели на Торлашки диалект, турополците изгубили своят говор, считан за кайкавски. Останалата част, за която се предполага, че са хървати, идват от босненската провинция Сребрена. Турополците, хърватитe и почти всички останали етнически групи в Банат изповядвали католицизма. Поради това, българите постепенно приели западното православие. В резултат на всичко това, тези три групи сформирали отделна етническа група, известна като крашовани.

[редактиране] История

По времето на Австрийската империя крашованите в Банат са били около 10 000 души. През 1896 година в Австро-Унгария се извършва преброяване на населението, според което около 7 500 от жителите на империята са били крашовани. Техният брой намалява до 6 500, при преброяването през 1992 година.

След падането на режима на Чаушеску, правителството на Румъния дава специален малцинствен статус и привилегии на сърбите в страната. По този начин през 1989 година е създаден "Демократичният съюз на сърбите и крашованите в Румъния" (на румънски: Uniunea Democratică a Sârbilor si Caraşovenilor din România).

[редактиране] Българи или сърби

Географско разпределение на торлашкия диалект. (Разпределението на територията на България и в Западните покрайнини не е показано, а на територията на Република Македония са показани само носителите на диалекта, които имат сръбско национално съзнание)

Според много световни и български учени, като Г. Гибрус, М Младенов, К. Телбизов и Т. Балкански, предшествениците на днешните крашовани са били българи. От друга страна водещи сръбски лингвисти считат, че те са сърби. Спорът между двете страни винаги е съществувал. Главна причина за това е езикът, на който говорят крашованите. Крашованите говорят на торлашки диалект, за който също се спори дали е български или сръбски народен говор.

Крашованите идват от района на река Тимок след 1370 г. От както е създадена Втората българска държава, до падането й под турско робство, Тимошко винаги е било част от нея, като тогава областта е била населена почти само от българи. Това дава основателна причина на много историци и лингвисти да смятат, че предците на днешните крашовани са били българи, а не сърби, както твърдят много сръбски учени.

[редактиране] Език

Основна статия: Торлашки диалект

Езикът на днешните крашовани е нехарактерен за езиците, които се използват в Банат. За разлика от сърбите в областта, които говорят на екавския вариант на щокавския диалект, крашованите говорят на поддиалект на торлашкото наречие, който е много близък до българските говори в Западните покрайнини и Белоградчишко-трънския край, считани също за поддиалекти на торлашкия.