Класическа механика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Класическата механика е раздел на физиката, описващ движението на телата и силите, които го причиняват. Терминът „класическа“ има за цел разграничение с модерните теории от 20-ти век — квантова механика и теория на относителността. Нуждата от тях възниква при описанието на обекти, които са извън ежедневието ни (поне исторически, в днешно време много от модерните технологии се основават на принципите на квантовата механика). Класическата механика възниква с формулирането на математическите методи на диференциалното и интегралното смятане, чиито основоположници са Исак Нютон и Готфрид Лайбниц.

[редактиране] Основни понятия и закономерности

Като всяка наука, и в механиката има термини, които имат нужда от аксиоматична дефиниция. Такива са интуитивните понятия „време“ и „пространство“. Движението на едно тяло е промяна на положението му в пространството с течение на времето. За описанието му физиката използва опростени модели. Например, „материална точка“ се нарича тяло с някаква маса, чиито размери могат да се пренебрегнат. За да се опише движението на материална точка, необходимо е да се дефинира и „отправна система“ — координатна система, чието начало е друга точка, спрямо която се разглежда движението. Дали едно тяло реално може да се разглежда като материална точка, зависи от конкретната ситуация. Например, при описване движението на Земята около Слънцето е удобно Земята да се смята за материална точка. Ако обаче разглеждаме движението на човек по повърхността й, положението е съвсем различно.