Континентален шелф

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Континенталния шелф е сравнително плитководна и равнинна (наклон до 1°) част от океанското дъно. Разположена около континентите и по-големите острови, между бреговата линия и континенталния склон. Границата между шелфа и континенталния склон се бележи от ясно изразено пречупване (ръб) в релефа (в правото "ръб на окрайнината"), след което наклонът рязко се увеличава. Средна дълбочина на ръба в Световния океан е 140м., а максималната - 550 м. Широчината на шелфа е между 0м. и 150км., обща площ 31,194 млн. km² (8,6 % от площта на Световния океан). Изграден е от континентален тип земна кора. Съвременният релеф на шелфа е резултат от планационни процеси (абразия, акумулация, ерозия) през кватернера. Около 90 % от площта на континенталния шелф са потопени крайбрежни равнини на континентални платформи. Богат на находища на нефт, природен газ, въглища, инертни материали и др. Водите му са основен обект за промишлен риболов. В международното право се приема, че континенталния шелф е морското дъно и недрата на подводните райони, намиращи се извън зоната на териториалното море, които са естествено продължение на сухоземната територия на държавата. Външните граници на шелфа се определят по споразумение със съседните морски държави. Крайбрежната държава упражнява суверенни права над континенталния шелф за проучване и разработване на природните му богатства.