Космическа програма на СССР
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Началото на освояването на космоса е на 4 октомври 1957 г. със старта на първият изкуствен спътник на Земята в Съветския Съюз. Началото на пилотираната космонавтика е полета на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.
Съдържание |
[редактиране] Най-важните етапи на усвояването на космоса
Дълго време всякаква информация за ракетите, спътниците и хората, съпричастни към тази техника е била засекретена. Сега една от тайните може да се разкрие: изкуствения спътник на Земята е бил разработен в подмосковското селище Болшеве (сега е "наукоград" Корольов). Това официално е зарегистрирано в книги, посветени на съветската космонавтика и даже на мемориална дъска, сложена на улица Тихонравова. За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средствата за неговата доставка на 13 май 1946 г. Съвета на Министрите на СССР издаде постановление за започване на мащабна работа по развитие на отечественото ракетостроене. В съответствие с това постановление в Болшеве на територията на бившото инженерно училище се формира Научно-изследователски артилерийски институт за реактивно въоражение №4. За директор на института бил назначен генерал А.И. Нестеренко, негов заместник по специалност "Балистични ракети с течно гориво" е полковник М.К. Тихонравов, съратник но Корольова по ГИРД и Реактивния институт. Михаил Тихонравов е бил известен като създател на първата ракета с течно гориво, изстреляна в Нахабино на 17 август 1933 г. Той в 1945 г. оглавил проект за изкачване на двама астронавта на височина 200 километра с помощта на ракета тип ФАУ-2 и управляема ракетна кабина. Проекта бил подържан от Академията на науките и одобрен от Сталин. Обаче в трудните следвоенни години на ръководството на военния отрасъл не им е било до космически проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща на изпълнението на главната задача по създаване на "далекобойни ракети".
Изследвайки перспективите за развитие на ракетите, създавани по класическа последователна схема, Тихонравов е стигнал до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследвания, проведени под ръководството на Тихонравов са показали, че пакетната схема от ракети, създадени тогава в "КБ Корольов", ще обезпечи четири пъти по-голяма скорост, отколкото при обикновената схема. С внедряване на "пакетната схема" групата на Тихонравов се приближила към осъществяване на своята заветна мечта за изход на човека в космическото пространство. Те продължавали изследванията на проблемите, свързани с изстрелването и връщането на Земята на изкуствени спътници.
16 септември 1953 г. по заповед на "ОКБ Корольов" в института била открита първата научно-изследователска задача с космическа тематика "Изследвания по въпроса за създаване на първия изкуствен спътник на Земята". Групата на Тихонравов, имаща солидна подготовка по тази тема я изпълнила оперативно.
През 1956 г. Тихонравов с част от своите сътрудници се прехвърлил от института в ОКБ Корольов като началник на отдела по проектиране на спътници. При неговото непосредствено участие са се създали първите изкуствени спътници, пилотирани кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.
- 4 октомври 1957 — първия изкуствен спътник на Земята
- 12 април 1961 — първи полет на човек в космоса (Юрий Гагарин)
- 18 март 1965 — първо излизане на човек в открития космос (Алексей Леонов)
- 19 април 1971 — първата орбитална станция
[редактиране] Космически програма и полети на кораби в СССР
[редактиране] Изкуствени спътници
- Спутник — серия първи в света спътници.
- Спутник-1 — първия пилотиран космически полет.
Спътници на СССР: Електрон // Метеор // Екран // Радуга // Хоризонт // Мълния // Гейзер // Алтаир // Купон // Глонасс // Парус
[редактиране] Космически телескопи
- Астрон — космически ултравиолетов телескоп
[редактиране] Автоматически междупланетни станции
- Марс — изследоване на планетата Марс, първо меко кацане на неговата повърхност
- Венера — програма за изследоване на атмосферата на Венера и нейната повърхност
- Вега — среща с кометага Галилей и пуснане на балон в атмосферата на Венера.
- Фобос — програм за изследоване на спътниците на Марс.
[редактиране] Лунни станции
[редактиране] Пилотирани полети
- Восток — първи пилотирани полети в космоса
- Восход — пилотирани орбитални полети; първо излизане в открития космос на човек, първи многоместни кораби.
- Союз — пилотирани експедиции
- Експериментален проект Аполо-Союз / Apollo-Soyuz Test Project (съвместно с НАСА)
- Интеркосмос - програма дала възможност на космонавти от приятелски държави да летят в космоса между 1978 и 1988.
[редактиране] Орбитални станции
- Салют — первата серия орбитални станции
- Мир — първа орбитална станция от модулен тип.
[редактиране] Списък на ракети-носители
[редактиране] Базови разработки
Р-1, Р-7, Р-9, Р-12, Р-14, P-15, Р-16, Р-22, Р-24, Р-26, Р-36, Р-36М, Р-46, Р-56, РТ-2ПМ
[редактиране] Ракети-носители
Зенит 2 // Зенит 3 // Космос // Днепър // Циклон 2 // Циклон 3 // Циклон 4
Семейство ракети-носители създадени на базата на Р-7:
Восток // Восход // Луна // Мълния // Полет // Союз // Спутник // Ямал
Други ракети-носители:
Ангара // Вълна // Квант // Космос // Н-1 //Протон // Рокот // Старт // Енергия
Разгонни блокове:
Байкал // Бриз-М // ДМ // ДМ-SL // Корвет // Л // Фрегат //
[редактиране] Бойни ракети и рекетни комплекси
Бойни ракети (Класификация на НАТО):
SS-4 // SS-5 // SS-6 // SS-9 // SS-18 (Satan) // SS-19 (Stileto) // SS-24 (Scalpel)
Бойни ракетни комплекси:
[редактиране] Външни препратки
"РКК "Енергия" С. П. Корольова"- "НПО С.А. Лавочкин"
- "ГКНПЦ М.В. Хруничев"
- "Изследователски център М. В. Келдиш"
- Енциклопедия "Космонавтика" на А. Железняков
- Пилотиран космос
| Пилотирани космически мисии на СССР и Русия |
| Восток | Восход | Салют | Мир | Союз | Интеркосмос |
| Буран | Международна космическа станция |
