Космически кораб Аполо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Технически данни | ||
| Предназначение | Достигане на Луната | |
| Производител | Норт Америкън | |
| Страна | САЩ | |
| Височина | 11,03 метра | |
| Диаметър | 3,90 метра | |
| Тегло | 47 000 кг | |
| Екипаж | 3 | |
| Полезен товар | на лун. орбита 47 000 кг | |
| Двигатели | 1 х 98 kN | |
| Мощност | 98 kN | |
| Работа | 314 секунди | |
| Гориво | N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4) | |
Американският космически кораб Аполо (на англ. Apollo spacecraft) е разработен от НАСА с основно предназначение за достигане на човек до Луната и модифициран по късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория Скайлаб, както за съвместният полет и скачване със съветският космически кораб "Союз" 19. Кораба е извеждан в орбита от ракета носител Литъл Джо II, Сатурн I, Сатурн IB, и Сатурн V. Състой се от три основни части - Команден модул (СМ), Сервизен модул (SM) и Лунен модул (LM), както и Аварийна система за спасение (Launch Escape System) (LES) и Космически адаптор на Лунния модул (Spacecraft Lunar Module Adapter) (SLA). Максимално стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м3, максимално време за пребиваване на Луната около 75 часа. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата "Аполо" е тридесет и три.
Съдържание |
[редактиране] Команден модул
Командния модул е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и навигация, радио и комуникационна връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в Лунния модул, страничен люк служещ за вход - изход на екипажа на Земята, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командния модул е разработен от американската фирма North American Rockwell и има формата на конус със сферична основа с височина 3470 мм и диаметър на основата 3900 мм с ъгъл на върха от 60° и тегло от 5806 кг. Дъното на конуса представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната атмосфера.
[редактиране] Живото-поддържаща система
Живото поддържащата с-ма в кораба е разработена и произведена от американската фирма Airsearch. Системата осигурява в кабината на кораба температура от 21 - 27°С, влажност на въздуха от 40 до 70 % при налягане от 0,35 кг/см2. При старта на кораба атмосферата се състой от 60 % кислород и 40 % азот, като в процеса на полета се заменя с чист кислород. Тя има запас за четиридневно продължение на полета от нормално предвиденото време. Предвидена е и аварийна кислородна система която се включва автоматично при падане на налягането в кабината на екипажа при евентуален пробив от метеорит.
[редактиране] Технически характеристики
- Екипаж: 3
- Обем на жилищната кабина: 6,17 м3
- Височина: 3470 мм
- Диаметър: 3900 мм
- Тегло: 5806 кг
- Тегло на конструкцията: 1567 кг
- Тегло на топл. щит: 848 кг
- Тегло на ракетни двигатели за управление (РДУ): 400 кг
- Тегло на рециклираща с-ма: 245 кг
- Тегло на навигационна с-ма: 505 кг
- Тегло на телеметрична с-ма: 200 кг
- Тегло на електрическа с-ма: 700 кг
- Тегло на комуникационна с-ма: 100 кг
- Тегло на койки и провизии за екипажа: 550 кг
- Тегло на с-ма за контрол на въздуха: 200 кг
- Тегло на ЗИП: 200 кг
- Ракетни двигатели за управление: 12 х 410 N
- Гориво за РДУ (вид): N2O4
- Гориво за РДУ (маса): 122 кг
- Вода за пиене: 15 кг
- Отработена вода: 26,5 кг
- Препарат за пречистване на въздуха: Литиев хидроокис
- Абсорбатор: Активен въглен
- Електрическа с-ма: три 40 А/ч сребърно-цинкови акумулатора, два 0,75 А/ч сребърно-цинкови пиротехнически акумулатора
- Парашутна с-ма: два 5 метрови конусовидни забавящи парашута, три 2,2 метрови кръгли изтеглящи парашута, три 25,45 метрови основни парашута
[редактиране] Сервизен модул
В Сервизния модул са разположени двигателите, резервоарите за гориво, електрозахранването, научната апаратура и част от радио-комуникационна система за връзка със Земята.
[редактиране] Радио-комуникационна система
Системата се състой от 4 общонасочени антени и една антена с голяма точност. Последната има четири параболични излъчвателя с диаметър по 80 см. Цялата конструкция се превежда в работно положение при достигане на орбита около Луната. Комуникацията със земята се осъществява с два радиоприемника в диапазона на УКВ сектор и телевизионна връзка в S диапазона.
[редактиране] Описание
Сервизния модул представлява цилиндър с диаметър от 3900 мм и височина със суплото на основния двигател от 7560 мм. Сервизния модул е разработен и произведен също от фирмата North American Rockwell. Състой се от шест сектора, като във всеки от тях са разположени следните агрегати:
- Сектор едно - Обикновено Сектор едно е напълнен с баласт за поддържане на центъра на гравитация на Сервизния модул. На корабите Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 е складирана научна апаратура за работата на лунната повърхност. Тя включва панорамна камера, Гама лъчев спектрометър, камера, Лазарен високомер, Обемен спектометър и лунен суб-сателит.
- Сектор две - В Сектор две се помещават резервоара за окисляване на горивото с размери 1,30 м х 3,90 м и вместимост от 6315 кг от където то се подава в основния двигател.
- Сектор три - Основния резервоар за гориво се намира в Сектор три. Обема му е 5118 кг ( 11 283 lb ) 3,92 м х 1,14 м.
- Сектор четири - Тук е разположена по-голямата част от електрическата с-ма. Два кислородни резервоара по 290 кг с течен кислород и два резервоара с течен водород по 25 кг произвеждат гориво за електрическата с-ма на кораба а от резервоарите с кислород се поддържа въздушната система на кораба. При химическата реакция между кислорода и водорода се отделя незначително количество вода използвана за пиене от екипажа. Всяка една от камерите тежи по 112 кг.
- Сектор пет - В Сектор пет се намира резервоара за корабно гориво. В него се намира още 3950 кг не окислено гориво, което се подава в основния двигател.
- Сектор шест - Основния резервоар за не окислено гориво е разположен в Сектор шест. Съдържа 3201 кг гориво.
[редактиране] Технически характеристики
- Височина: 7,56 м
- Диаметър: 3,90 м
- Тегло: 24 523кг
- Тегло на конструкцията: 1910 кг
- Тегло на ел. оборудване: 1200 кг
- Ракетни двигатели за управление (РДУ): 16 х 440 N
- Гориво за РДУ: N2O4
- Ускорение на РДУ: 290 с ( 2,84 kN х с/кг )
- Обща мощност на РДУ: 3517 kN с/кг
- Основен двигател на Сервизен модул (ОДС) Тегло: 3000 кг
- ОДС: 1 х 98 kN
- Гориво за ОДС (вид): N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4)
- Гориво за ОДС (маса): 18 413 кг
- Ускорение на ОДС: 314 с ( 3.08 kN х с/кг )
- Делта V: 2804 м/с
- Електрическа с-ма: 6,30 kW, 670 А/ч
[редактиране] Лунен модул
Лунния модул представлява двуместен спускаем апарат състоящ се от две степени - Спускаема ( Descent Stage ) и Излитаща ( Ascent Stage ). Той е разработен от американската фирма Grumman Aircraft Company като първият проект е разгледан още през края на 50 те години на ХХ век. Повторно проекта започва да се разработва през 1962 г. като първият Лунен модул LM-1 е изведен в Космоса на 22 януари 1968 г. с космическият кораб Аполо 5. Следват полети с Аполо 9 с екипаж от трима астронавти на околоземна орбита, Аполо 10 на орбита около Луната и Аполо 11 където LM-5 Eagle осъществява меко кацане на лунната повърхност с хора на борда. През април 1970 LM-7 Aquarius спасявя и завръща на Земята членовете на Аполо 13, претърпяли авария в Космоса. На борда на LM-8 Antares с Аполо 14 вече е качена и първата товарна "рикша", която астронавтите използват за пренасяне на своята научна екипировка по лунната повърхност. Следва модификация на Лунния модул и следващите три експедиции Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 разполагат с истинско превозно средство - Лунар Роувър.
[редактиране] Спуксаема степен
Спускаемата степен е снабдена с двигател за извършване маневри по траекторията и осъществяване на меко кацане на повърхността на Луната. Тук също са разположени товарен отсек за научна апаратура, кислороден резервоар за престой от два - три дни на Луната, външна телевизионна камера, резервоар за вода, електрически батерии, електронно оборудване, подсистема за навигация и управление, прилуняващ радиолокатор, инструменти и кутии за събиране на образци от повърхността и специален пакет от научни прибори ALSEP който остават на лунната повърхност. Специалното сгъваемо четирикрако шаси на Лунния модул е оборудвано със стоп патрони който омекотяват кацането на повърхността и с помощта на система от лостове и пружини заемат хоризонтална линия.
[редактиране] Излитаща степен
Излитащата степен има три основни отсека, херметическа кабина за работа и почивка на екипажа, централен отсек и заден отсек за оборудване. Снабдена е със собствени двигатели за отделянето от Луната, маневриране и скачване с Командния модул. В нея са разположени пулт за управление, приборни таблици за ръчно прилуняване, радио-комуникационна система, радар, седалките на екипажа, два странични и един челен илюминатора за пряко наблюдение, люкове за преминаване в Командния модул и за излизане на лунната повърхност, телескоп за наблюдение, електрически батерии и резервоар с кислород.
[редактиране] Технически характеристики
Излитаща степен
- Екипаж: 2
- Обем на кабината: 6,6 м3
- Височина: 3,54 м
- Диаметър: 4,47 м
- Тегло: 4547 кг
- Гориво: 2358 кг
- Ракетни двигатели за управление (РДУ) 16 х 440 N
- Гориво за РДУ: N2O4
- Ускорение на РДУ: 290 с ( 2,84 kN х с/кг )
- Основен двигател на Излитаща степен (ОДИ): 1 х 16 kN
- Гориво за ОДИ (вид): N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4)
- Ускорение на ОДИ: 311 с ( 3.05 kN х с/кг )
- Делта V: 2220 м/с
- Електрическа с-ма: 28 V DC, 115 V 400 Hz AC, 17 kW, 800 А/ч
Спускаема степен
- Височина: 2,83 м
- Диаметър: 4,21 м
- Диаметър на шасито: 9,37 м
- Тегло: 10 149 кг
- Гориво: 8165 кг
- Основен двигател на Спускаема степен (ОДСс): 1 х 44 kN
- Гориво за ОДСс (вид): N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4)
- Ускорение на ОДСс: 311 с ( 3.05 kN х с/кг )
- Делта V: 2470 м/с
- Електрическа с-ма: 33 kW, 1600 А/ч
[редактиране] Аварийна система за спасяване
Аварийната система за спасяване Launch Escape System (LES) представлява отделна ракета-носител закрепена на върха на Командния модул. Тя бива задействана автоматично ( възможно е и ръчно ) при изстрелването и възникване на пожар, експлозия или отклонение от курса на основната ракета носител Saturn. При възникване на подобна ситуация LES се задейства като запалва двигателите и се отцепва съвместно с Командния модул и набира височина. При достигане на подходяща височина Командния модул от своя страна също се отцепва от извеждащата го ракета и са приземява с парашутната си система аварийно на земната повърхност. На върха на LES е монтиран допълнителен двигател който отклонява Командния модул при аварийна ситуация в страни от курса, като увеличава по този начин ъгъла на атака и не позволява на капсулата да падне на мястото на катастрофата.
[редактиране] Технически характеристики
- Тотална височина: 10,20 м
- Диаметър: 0,66 м
- Тегло: 4170 кг
- Двигател: 689 kN
[редактиране] Космически адаптор на Лунния модул
Космическия адаптор на Лунния модул Spacecraft Lunar Module Adapter (SLA) е предназначен да предпази Лунния модул при излитане и преминаване през земната атмосфера. Той свързва ракетата-носител Saturn със Сервизния модул и се състои от четири алуминиеви панели образуващи конус върхът на който е съединен за Сервизния модул. След излизане на ракетата в открития космос с пиротехнически средства SLA се отстранява от основната конструкцията и освобождава място за следващата маневра на Командния и Лунния модул, който се отделят един от друг и след маневра при която се обръщат един към друг, отново се скачват и поемат към Луната.
[редактиране] Технически характеристики
- Височина: 8,50 м
- Диаметър на върха: 3,90 м
- Диаметър на базата: 6,60 м
- Тегло: 1837 кг
- Обем: 190 м3
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
| Пилотирани космически програми на САЩ |
| Мъркюри | Джемини | Аполо | Скайлаб |
| Космическа совалка | Международна космическа станция |
| Програма Аполо |
| SA-1 | SA-2 | SA-3 | SA-4 | QTV | Pad Abort Test-1 | SA-5 | A-001 | A-101 | A-102 | A-002 | A-103 | A-003 | A-104 | Pad Abort Test-2 | A-105 | A-004 | AS-201 | AS-203 | AS-202 | Аполо 1 | Аполо 4 | Аполо 5 | Аполо 6 | Аполо 7 | Аполо 8 | Аполо 9 | Аполо 10 | Аполо 11 | Аполо 12 | Аполо 13 | Аполо 14 | Аполо 15 | Аполо 16 | Аполо 17 |
