Сатурн V
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Технически данни | |
| Предназначение | Извеждане на НЗО и ускорение за достигане на Луната |
| Производител | Боинг (S-IC)
Норт Америкън (S-II) Дъглас (S-IVB) |
| Страна | САЩ |
| Височина | 110,60 метра |
| Диаметър | 10,10 метра |
| Тегло | 3 038 500 кг |
| Степени | 3 |
| Полезен товар | на НЗО 118 000 кг
на лун. орбита 47 000 кг |
| Комодрум | Космически център Кенеди |
| Стартов комплекс | LC-39 |
| Първа степен S-IC | |
|---|---|
| Двигатели | 5 х Rocketdyne F-1 |
| Мощност | 34 mN |
| Работа | 150 секунди |
| Гориво | Керосин / Течен кислород |
| Втора степен S-II | |
| Двигатели | 5 х Rocketdyne J-2 |
| Мощност | 5 mN |
| Работа | 360 секунди |
| Гориво | Течен водород / Течен кислород |
| Трета степен S-IVB | |
| Двигатели | 1 х Rocketdyne J-2 |
| Мощност | 1 mN |
| Работа | 165 + 335 секунди
две запалвания |
| Гориво | Течен водород / Течен кислород |
Сатурн V (на англ. Saturn V) е тристепенна американска ракета-носител използвана от НАСА в програмата Аполо за достигане на Луната.
Съдържание |
[редактиране] История
Ракетите от серията Сатурн са разработени от немският ракетен инжинер Вернер фон Браун върху основата за проектите на германски ракети А-9, А-12 (част от програмата V-2, не осъществени до края на Втората световна война). След края на войната фон Браун с екипа си от германски инжинери, специалисти, работници и техника започват работа по ракетната програма на САЩ. В началото на 60 те години на 20 век в Хънтсвил, Алабама е създаден Космически летателен център Маршал Marshall Space Flight Center (MSFC), където идеите на фон Браун намират практическо приложение. Оригиналната идея за Сатурн възниква през 1957 г. и се реализира през периода 1962 - 1966 г. Първата готова ракета "Сатурн 5" застава на старт на 9 ноември 1967 с безпилотният кораб Аполо 4, а през декември 1968 Аполо 8 излита с екипаж на борда и достига до Луната.
[редактиране] Проекти и развитие
Вернер фон Браун започва работа с екипа си в учредената през 1956 г. Военна Агенция Балистични Ракети (Army Ballistic Missile Agency) (ABMA), където развива дейност под контрола на Министерството на отбраната, финансирана по програмата за развитие на нови технологии (ARPA) (Advanced Research Projects Agency) за армията на САЩ. През ноември 1956 г. ABMA получава задача за създаването на нов тип ракети, позволяващи изстрелването и достигане на околоземна орбита. Първоначалните планове са за разработката на три ракети-носители: Сатурн I, Сатурн IB и Сатурн V. В началото на 1957 г. "Супер-Юпитер" е първят проект за самостоятелна едностепенна ракета с обща мощност от 6,8 mN с двигател Е-1. Следващият проек е за многостепенна ракета с осем двигателя, от създадената преди това от фон Браун ракета Юпитер (Jupiter), получава името Юнона V (Juno V). Със заповед на ARPA през август 1958 е възложено на екипа да продължи разработката по проекта Юнона 5 с което е поставено началото, както се изразява по-късно фон Браун, "...Юнона 5 беше, това е факт, бебето на Сатурн."
[редактиране] В НАСА
[редактиране] Вижте също
