Купидон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Венера и Купидон

В римската митология, Купидон / Амур/ е бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Син е на Венера и Марс. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Юпитер бил подвластен на стрелите му. По молба на Венера поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния свят Плутон, който пламнал от любов към Прозерпина и я похитил. Купидон не жалел даже собствената си майка. Но поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Купидон се влюбил в смъртна девойка - Психея, която била приказно красива. Съответсва на Ерос от древногръцката митология.

[редактиране] КУПИДОН

В римската митология, Купидон е богът на еротичната любов. Той е смятан за еквивалент на гръцкия бог Ерос и друго от неговите латински имена е Амур. В Китай Купидон е познат като Уилсън Чонг - име, дадено на легендарен любовник.

Произход на Купидон

Има различни истории за неговия произход. Цицерон дава три различни произхода: син на Меркурий (Хермес) и Диана (Артемида); син на Меркурий и Венера (Афродита); син на Марс (Арес в гръцката митология) и Венера. Платон споменава три от тези, а в “Теогония” на Хезиод, най-древната гръцка теография, се казва, че Купидон е създаден по едно и също време с Хаоса и Земята. Във всеки древен митологически текст има или два Купидон-а, или две страни на фигурата на Купидон. Единият е син на Юпитер (Зевс) и Венера. Той е жизнен младеж, който обича лудориите и разпространява любовта. Другият е син на Никта и Ереб, познат е като бурен развратник.

Култ

Култът към Купидон бил близко свързван с този към Венера, като него го почитали по-предано, отколкото нея. Освен това се предполагало, че силата на Купидон е даже по-велика, отколкото тази на майка му, тъй като той доминира над смъртта при Хадес, съществата на морето и боговете на Олимп. Някои от култовете към Купидон внушавали, че той, като син на Нощта и Ада, бил свързан с Хаоса, за да създава хора и богове, правейки боговете деца на любовта.

Изобразяване в изкуството и литературата

В живописта и скулптурата, Купидон е изобразяван като голо крилато момче, въоръжено с лък и много стрели. Традиционното християнско изображение на херувим е базирано на него. На бижута със скъпоценни камъни и други оцелели детайли той обикновено е показван, забавляващ се с детска игра, понякога каращ обръч, хвърлящ стрели, ловящ пеперуда, или флиртуващ с нимфа. Често е изобразяван с майка си (в графичните изкуства това е почти винаги Венера), свирещ с тръба. Също така, той е показван, носещ шлем и щит, може би във връзка с “Omnia vincit amor” на Виргилий или като политическа сатира за войни за любов или любов като война. Купидон се среща като важен елемент в ариелската поезия, стиховете и разбира се, елегичната любов и метаморфната поезия. В епическата поезия, той е по-рядко срещан, но се появява в “Аенеид” на Виргилий, променен под формата на Асканий, вдъхновяващ любовта на Дидо. В по-късната литература, Купидон често е споменаван като непостоянен, игрив и опърничав. Той често е изобразяван, носещ два вида стрели: едните са със златни глави и вдъхват любов, а другите са с оловни глави и вдъхват омраза. Най-добре познатата история, включваща Купидон, е историята за Купидон и Психея.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cupid