Афродита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Раждането на Венера“. (1879) Картина на Уилям-Адолф Бюгеро (детайл)

Афродита (гр.Αφροδίτη, "родена от морската пяна") е гръцката богиня на любовта и красотата. Афродита е родена край Пафос, Кипър, след като Хронос отрязва гениталиите на Уран и неговите кръв и семенната течност падат в морето и се превръщат в пяна. От тази пяна се ражда Афродита- най-красивата от богините. Ето защо според тази история, Афродита е по-древна от Зевс и се явява една от първите богини. Има и друга версия за нейния произход, съгласно която тя е дъщеря на Зевс и Диона. Афродита е представена и като богиня на плодородието, пролетта и живота. Винаги е обкръжена от рози, анемонии, нарциси и лилии. От името на остров Кипър, Афродита често била наричана Киприда. Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата. Афродита е и богиня на брака и даже на раждането. На нейната любовна власт се подчиняват и богове и хора. Неподвластни са и само Атина, Артемида и Хестия. По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил "Данаиди" Афродита също е представена като богиня на плодородието. Само в Гърция, тези приближаващи я до малоазиатските богини черти, са по-смегчени. Постепенно архаичната богиня с нейната стихийна сексуалност се превъща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита-дъщерята на Зевс и Диона. В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това, тя е една от малцината богове, които са женени, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест - мрачния бог ковач -най- изкусния майстор и най-грозния сред боговете. Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес - избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив, да бъде женен за най-красивата жена и й изковал прекрасни украшения, които я направили още по неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест, я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес и др. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа и завел всички други Олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил, те избягали и скоро забравили обещанието си. Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена нa Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст.

И тя като другите Олимпийски богове покровителства героите, но само в сферата на любовта. Афродита се опитва да се намеси в Троянската война на страната на троянците. Тя спасява Парис при битката му с Менелай.

[редактиране] Афродита и Психея

Афродита силно ревнувала красотата на смъртната Психея. Помолила Ерос да хвърли златните си стрели към нея и да я накара да се влюби в най-грозния мъж на света. Ерос се съгласил, но после без да иска се убол на собствената си стрела и се влюбил в Психея. В това време нейните родители се тревожели, че дъщеря им още не е задомена. Допитали се до оракул, който им казала, че съдбата на тяхната дъщеря е да има не-смъртен любовник, който живее на върха на особена планина. Психея се примирила със своята съдба и се изкачила на върха на планината. Там, Зефир, западния вятър я подел и качил до подножието. Тя влязла в една пещера и с почуда открила, че е пълна с бижута и нови дрехи. Ерос я посещавал всяка нощ в пещерата и правил любов с нея. От нея само искал никога да не светва лампи, за да не узнае кой е (защото имал крила на гърба си). Нейните две сестри и завидели и я накарали една нощ да светне внезапно лампата и да го види. Капка от горещото масло от лампата капнала на гърдите на Ерос, той се събудил и избягал. Когато разказала на сестрите си какво е станало, те се зарадвали тайно и тайно една от друга се изкачили към върха на планината, надявайки се Ерос да ги хареса. Зефир, обаче тях не ги подел и те намерили смъртта си в основата на планината. Психея търсила своя любим в цяла Гърция и накрая стигнала до храма на Деметра, където подът бил покрит със смесени зърна. Тя започнала да ги подрежда по купчинки и когато привършила Деметра и казала, че най-добрия начин да намери Ерос е да намери неговата майка Афродита и да спечели нейната благословия. Психея намерила храма на Афродита и влязла вътре. Афродита й възложила задача, подобна на тази в храма на Деметра, но й дала невъзмножно кратко време за изпълнението й. Ерос се намесил, тъй като все още я обичал и накарал няколко мравки да и помогнат със зърната.

Венера Милоска, Лувъра

[редактиране] Статуите на Венера Книдска и Венера Милоска

В древността с една от статуите с най-голяма слава е била тази на Венера Книдска -изработена от Праксител. Статуята била поръчана от жителите на о.Кос. Той направил за тях две статуи. Едната била облечена, а другата - гола. Купувачите избрали първата, може би защото по това време гола статуя е било нещо твърде напредничаво и малко скандално. Голата Венера била продадена на жителите на град Книд и скоро се сдобила с голяма слава. Византийският цар Никомед Трети предложил на жителите на Книд да им опрости дълговете, ако му отстъпят красивата склуптора, но те отказали. Произведението на Праксител не се е запазило до наши дни, но гражданите на Книд изобразили Венера върху монети. Благодарение на това, по-късно са направени копия, близки до оригинала. Най-знаменитата статуя на Венера е на Венера Милоска, която сега е изложена в Лувъра. Била намерена случайно през 1820г. на о.Милос от гръцки селянин. Виделият я френски офицер убедил френския консул в Константинопол да купи статуята за Френския музей. Оказало се обаче, че селянинът вече я продал на турски чиновник. В последвалата схватка статуята загубила ръцете си, които останали на пристанището и не са намерени и до днес.