Ламя

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някого, за да го изяде.

Въпреки страховитостта ѝ някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.

Според някои митът произлиза от древногръцката митология. (виж Ламия)