Крали Марко
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За селото в България със същото име вижте Крали Марко (село).
| Марко Мърнявчевич крал на Прилеп |
|
 |
|
| Роден: | 1335 |
|---|---|
| Починал: | 17 май 1395 Ровине, днес Румъния |
Крал Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (на сръбски: Марко Мрњавчевић или Краљевић Марко) е средновековен владетел на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица в Прилеп. Крали Марко е също фолклорен герой от българските и сръбски народни предания.
[редактиране] Биография
Марко е син на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич, който след смъртта на цар Стефан Душан в 1355 се обявява за крал около 1366 година . През 1371 година Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сяр Углеша тръгва на поход срещу османските турци, според тогавашните хронисти с 60 000 бойци. Когато достига до хасковското село Черномен (днес Орменио, Гърция), лекомислено се разполага на лагер на левия бряг на река Марица без да постави сигурни стражи. През нощта турците преминават безшумно реката, предизвикват паника в християнския лагер, убиват Вълкашин и Углеша, и разгромяват войските им.
След Черноменската битка Марко Мърнявчевич наследява кралството, но става васал на турския султан. Убит е в битката при Ровине между османските турци и влашкия войвода Мирчо Стари.
[редактиране] Крали Марко в народния епос
Въпреки че завършва живота си като османски васал в народните песни, Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от агаряните. Възпят е в народния епос на българи и сърби. Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Република Македония.
