Ленинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ленинизмът (или марксизъм-ленинизъм) е обществена и икономическа теория и политическа практика, които се базират на марксизма. Той е разработен от Владимир Илич Ленин в началото на 20-ти век и приложен на практика след Октомврийската революция в Русия.

Според Сталин, ленинизмът е марксизъм по време на империализма и пролетарските революции.

Главните отличителни черти на марксизма-ленинизма спрямо традиционния марксизъм са:

• Комунистическата партия играе решаваща роля по пътя към комунизма. Според Маркс след събарянето на капитализма преходът към комунизма е стихиен, логичен процес. Ленин смята, че субективният фактор е изключително важен: едно идеологигически образовано и съзнателно малцинство (партията) е в състояние да подпомогне обществените промени, необходими през преходния период между цъбарянето на капитализма и въвеждането на комунистическото общество.
• Събарянето на световния капитализъм следва да започне не в най-развитите капиталистически страни, а точно обратно: в най-слабото място на световната капиталистическа система, тоест в по-малко развитите капиталистически страни.
• Освен работническата класа, и бедното селячество е революционна класа. В по-слабо развитите капиталистиески страни имено бедното селячество допълва силата на работническата класа, по този начин въможна е диктатура на пролетариата и при малобройна работническа класа.
• Империализмът от началото на XX век е последна стадия на капиталзима.

Същевременно, политици, самоопределящи се като марксисти, развивали дейност в различни исторически периоди, смятат, че ленинизмът е форма на изкривяване, а не на развитие на марксизма. По времето на Октомврийската революция сред тях са Юлий Мартов и Роза Люксембург.