Маоизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маоизмът е течение в комунистическата идеология, възникнало в рамките на марксизма-ленинизма и свързано с Мао Дзъдун. То представлява учение, което интерпретира марксизма с оглед на приложението му в Китай. Израза маоизъм самият Мао никога не използвал, тъй като той е смятал себе се за верен последовател на Маркс и Ленин.

Основните различия на маоизма възникват след смъртта на Сталин. Мао осъжда десталинизацията, и я нарича ревизионизъм.

Мао е сгласен с идеята на Сталин за увеличаването на класовата бобра след събарянето на капитализма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество имено комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възтановяване на капиталистическото общество. Целта на културната революция е имено това: сваляне от влаяст на комунистическата номеклатура, превърнала се в нова буржоазия.

Друга отличителна страна на маоизма е наблягането на селячеството вместо на работническата класа. Според Маркс главния път към комунистическа революция в капиталистическите страни не е борбата на работнците и на профсъюзити, а селските въстания.

След смъртта на Мао, в Китай побеждават рефористските комунистически учения, макар че официално Мао продължава да бъде смятан за вдъхновител на системата.

След смъртта на Мао, тардиционният маоизъм продължава да се практикува в Албания, дo падането на комунистическия режим в началото на 90-те години на 20 век.

Маоизмът намира почва и в България по времето на управлението на Тодор Живков. Вътрешнопартийната лява опозиция (като например групата на Горуня) критикува режима на Живков имено от гледна точка на маоизма.