Ми-6
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мил Ми-6 | ||
---|---|---|
|
||
Предназначение | ||
Предназначение: | десантно-транспортен | |
Приет на въоръжение: | 1960 г. | |
Силова установка | ||
Двигател (и): | 2 x ГТД-25В | |
Мощност: | 2 x 5575 к.с. (4105 kW) | |
Тактико-технически данни | ||
Височина (с нос. винт): | 33,18 м. | |
Дължина: | 9,86 м. | |
Ширина: | 3,2 м. | |
Диаметър на нос. винт: | 35,0 м. | |
Диаметър на опаш. винт: | 6,3 м. | |
Максимална скорост: | 300 км/ч. | |
Крайсерска скорост: | 250 км/ч. | |
Тегло (празен): | 24 240 кг. | |
Макс. полетна маса: | 42 500 кг. | |
Макс. полезен товар: | 12 000кг. | |
Макс. скороподемност: | 3,2 м/с. | |
Таван на полета: | 4 500 м. | |
Далечина на полета: | 620 км. | |
Далечина на полета (с доп. резервоари): |
1420 км. | |
Екипаж: | 5 души | |
Въоръжение | ||
Оръдие: | 1х12,7 картечница НУ-1В | |
Ракети: | няма |
Ми-6 е тежък десантно-транспортен хеликоптер, създаден от ОКБ "Мил", Русия.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1952 г. конструкторското бюро “Мил” започва работа по първия си тежък транспортен хеликоптер обозначен като Ми-6.
Компановачната схема с два газотурбинни двигателя и фюзелаж с голяма товарна кабина и заден люк с товарна рампа става класическа за редица бъдещи модели.
Окончателно схемата и модела на Ми-6 са утвърдени през юли 1955 г. В началото на юни 1957 г. е завършено производството на първите пет опитни прототипа. Първият изпитателен полет на машината е извършен на 5 юни 1957 г. Серийното производство започва в края на 1959 г. в Ростовският авиационен завод. Хеликоптерът се произвежда до 1981 г. Общо са произведени 926 машини от различни модификации. Не малка част от произведените машини са експортирани в Египет, Виетнам, Индия, Ирак, Китай, Индонезия, Перу, Полша, Сирия, Етиопия и др.
[редактиране] Тактико-технически характеристики
Хеликоптерът Ми-6 е изпълнен по едновинтова носеща схема и опашен рул, с два газотурбинни двигателя и триопорно шаси.
Фюзелажът е изцяло металически с дължина 41.74 м, ширина 3.2 м и височина до главата на носещия винт 9.16 м. В носовата част на фюзелажа е разположена пилотската кабина, разделена на три секции – предна за щурмана, средна за двамата пилоти и задна за радиста и бордовия инженер. В централната част на фюзелажа е разположена товарната кабина с размери 12 х 2.65 х 2.5 м и обем около 80 куб. м. В кабината може да се превозва товар с тегло до 12 т или до 65 пътници, или до 41 ранени на носилки. На десния борд е монтирана една врата и девет илюминатора, а на левия – две врати и седем илюминатора. На дъното на товарната кабина е монтиран люк, затварящ се с две врати.
Опашната конзола на хеликоптера е изпълнена по полумонококовата схема, отделяема и е закрепена посредством болтове към корпуса. На края й са монтирани управляеми опашни стабилизатори и рулевия винт. Крилото на хеликоптера е разчетено за макс. натоварване равно на 25 % от масата на машината. Има относителна дебелина в основанието си 15% и в края - 12%. Дясната му част е разположенапод ъгъл от 15.45 гр, а лявата – под ъгъл от 14.15 градуса.
Шасито е триопорно, неприбиращо се по време на полет и има течн-газови амортисьори. Предното колело е двойно и самоориентиращо се, а на двет задни опори са монтирани единични колела. Шасито позволява както вертикално така и хоризонтално излитане и кацане.
Носещият винт е петвитлов, с шарнирно закрепване на витлата и е с диаметър 35 м. Снабден е с хидравлични демпфери и е наклонен напред спрямо хоризонталната ос на 5°. Витлата са изработени от метални сплави, с правоъгълен профил, погледнати фронтално. Имат хорда 1 м. Снабдени са с метални лонжерони и монтирана антиобледеняваща система. Тангенциалната скорост на краищата на витлата при полет достига 220 м/с. Рулевият винт четиривитлов с диаметър 6.3 м с трапецовидни по форма витла и имат променлива дебелина по дължината си.
Силовата установка се състои от два турбореактивни двигателя ГТД-25В са с мощност 5500 к.с. (4105 КВ) всеки. Разположени са един до друг в общ обтекател над фюзелажа. Имат деветстепенен компресор и двустепенна турбина. Дължината на всеки двигател е 2.74 м, ширината – 1.09 и височина – 1.16 м. Тегглото им е 1344 кг.
Трансмисията се състои от главен, междинен и опашен редуктор, спирачка на носещия винт и подаване към вентилаторите. Главният редуктор е четиристепенен с планетарна предавка и осигурява подаването на въртящия момент към вентилаторите, които охлаждат маслените радиатори, двигателите и редукторите.
Горивната системa е изпълнена по двупроводна схема. Горивото е разпределено в 11 сравнително малки резервоара с обща вместимост 3250 л. Предвидена е възможност за увеличаване дължината на полета с монтирането на два резервоара по 2250 л. всеки.
Системата за управление е дублирана, хидравлича с монтиран автопилот. Включва две хидравлични системи, управляващи всички най-важни механизми и агрегати. Допълнително е монтирана спомагателна система, работеща със сгъстен въздух. Допълнително са монтирани радиокомпас, радиовисотомер, КВ и УКВ радиостанции.
Военния вариант е въоръжен с подвижна 12.7 мм картечна установка НУВ-1В и колиматорен прицел К-20Т.
[редактиране] Модификация
- Ми-6А – нова базова модификация създадена на 1971 г. Снабден с ново летателно оборудване. Превозва 90 десантчици. Макс. полетна маса е увеличена до 44 т.
- Ми-6АЯ – хеликоптер въздушен КП. Оборудван с радиоелектронно оборудване за разузнаване и управление. На въоръжение от 1975 г. под обозначението Ми-22.
- Ми-6М – противокорабен хеликоптер въоръжен с торпеда ПЛАТ и ракети “Кондор”. Приет на въоръжение през 1965 г.
- Ми-6П – пътнически хеликоптер за превоз на 80 пътници. В експлоатация от 1965 г.
- Ми-6ПЖ – хеликоптер за борба с горските пожари оборудван с воден резервоар 12 000 л.
- Ми-6ПС – специален хеликоптер за прибиране на екипажите и капсулите на космическите кораби “Союз” при кацане.
- Ми-6ПТБВ – хеликоптер предназначен за превоз на оперативно-тактическите ракетни комплекси 8К11 и 8К14 и за превоз на бойни глави на балистичните ракети със стратегическо предназначение. Първият полет е извършен през 1960 г.
- Ми-6РВК – ракетно-хеликоптерен комплекс използван като мобилна система за разгръщане на ракетните комплекси 9Н21 “Луна-МВ” и 8К114. Приет на въоръжение през 1965 г.
- Ми-6ТЗ – хеликоптер-цистерна предназначен за ззареждане в полет на хеликптери и транспортни самолети. На въоръжение от 1973 г.
[редактиране] Виж още
Мил Ми-1 | Мил Ми-2 | Мил Ми-4 | Мил Ми-6 Мил Ми-8 | Мил Ми-9 | Мил Ми-10 | Мил Ми-12 | Мил Ми-14 | Мил Ми-17 | Мил Ми-24 | Мил Ми-26 | Мил Ми-28 | Мил Ми-28Н | Мил Ми-30 | Мил Ми-32 | Мил Ми-34 | Мил Ми-35 | Мил Ми-36 | Мил Ми-38 | Мил Ми-40 | Мил Ми-42 | Мил Ми-44 | Мил Ми-46 | Мил Ми-52 | Мил Ми-54 | Мил Ми-58 | Мил Ми-60 |