Ирак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

جمهورية العراق
كۆماری عێراق
ܥܪܩ
Komara Iraqê


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -Аллах Акбар
(Бог е велик!)

Официален език арабски, кюрдски⁽¹⁾асирийски⁽²⁾ и иракски туркомански⁽²⁾

Столица

Багдад

Най-голям град Багдад

президент Джалал Талибани

министър-председател Нури ал Малики

Площ
— Общо на 157-мо място
437 072 км²

Население
— Общо (2005)
— Гъстота на 44-то място
26 074 906
60 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на 124-то място
$ 89 800 млрд
$ ?

Валута Иракски динар (IQD)

Часова зона UTC +3

Независимост
от Османската империя
от Великобритания 1 октомври 1919
3 октомври 1932

Национален химн Химн на Ирак⁽³⁾

Internet TLD .iq

Телефонен код +964

(1):Кюрдският език е официален в трите кюрдски области, а също и на национални ниво, според член 4 от Конституцията на Ирак.
(2): Според член 4 от Конституцията на Ирак асирийския (диалект на арамейския език) и иракски туркомански (диалект на азербайджанския език) са официални езици в районите, в които съответното население е мнозинство.
(3):В Иракски Кюрдистан за национален химн се изпозлва Ey Reqîb.

Ирак е държава в Близкия изток, намираща се на територията на някогашна Месопотамия. Тя граничи със Саудитска Арабия и Кувейт на юг, с Турция на север, със Сирия и Йордания на запад и с Иран на изток. Сегашното й управление бе създадено на 28 юни 2004 след инвазията на коалиционните сили, водени от САЩ, през март 2003.

[редактиране] История

Основна статия: История на Ирак

Местността между реките Тигър и Ефрат от древни времена е била люлка на велики цивилизации — шумерите, асирийците и вавилонците. По-късно тези райони попадат под властта на Персия, преди да бъдат завладени от арабите през 656 г. През 762 халифатът е преместен в Багдад, който се превръща в един от центровете на арабския свят, преди да бъде завладян от османците през 1534.

Участието на Османската империя в Първата световна война се превръща в национална катастрофа и се налага разделянето й на няколко по-малки държави. Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания — над Палестина и Ирак. През 1932 държавата е провъзгласена за независима монархия.

През 1958 след държавен преврат Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република. Баатистите започват да набират сила и завземат властта през 1968, а през 1979 президент на страната става Саддам Хюсеин. От 1980 до 1988 Ирак води война с Иран, която завършва без ясен победител, но с милиони жертви и за двете страни.

През 1990 Садам Хюсеин самоволно окупира Кувейт с цел да наложи контрол над нефтените залежи на страната, но Сьюзниците, начело със САЩ освобождават Кувейт. След войната в Персийския залив през 1991 г. Ирак се намира в положение на международна изолация, продължила до втората война в залива през 2003. Тогава е имало сведения, че Саддам Хюсеин планира да използва оръжия за масово унищожение и подкрепя ислямските терористи, поради което САЩ, Великобритания, Австралия, Полша и Дания нападат Ирак и успяват за по-малко от месец да окупират цялата държава (последният град в ръцете на Садам Хюсеин е Тикрит, който пада на 15 април 2003). На 28 юни 2004 властта е прехвърлена в ръцете на иракско правителство, макар че в страната продължават да се намират над 160 000 военнослужещи от редица държави, включително и България до края на 2005 г. Въпреки плановете на американците за сигурен и демократичен Ирак, особено след залавянето на Саддам Хюсеин на 13 декември 2003, в страната действат много терористични организации (най-вече в така наречения Сунитски триъгълник), а атентатите са ежедневие за жителите на много градове, сред които Багдад, Фалуджа, Рамади, Самара, Мосул, Басра, Бакуба, Кербала, Наджаф и др. Първите избори в Ирак след свалянето от власт на Садам Хюсеин бяха проведени през февруари 2005.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Ирак

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Ирак

Ирак е разделен на 18 провинции (по време на войната в Персийския залив Кувейт за кратко става 19-та провинция), на арабски наричани мухафазати (ед.ч. - мухафаза), а на кюрдски паризгати (ед.ч. - паризга):

Ал Анбар
Ал Басра
Ал Кербала
Ал Мутана
Ал Кадисия
Ан Наджаф
Ас Сюлеймания
Ат Та`мим
Бабил
Багдад
Дахук
Ди Кар
Дияла
Ербил
Майсан
Нинава
Сала ад Дин
Уасит

[редактиране] География

Основна статия: География на Ирак

Голяма част от територията на Ирак е заета от пустини, но районът между двете основни реки — Тигър и Ефрат — и наоколо е плодороден. В северната част на страната преобладава планински релеф, като най-високата точка е връх Хаджи Ибрахим (3600 м). Ирак има тесен излаз на Персийския залив. Близо до брега и в района на река Шат ал-Араб, в която се сливат Тигър и Ефрат, доскоро е имало големи по площ блата, но всички те са пресушени до средата на 90-те години на 20 век.

Климатът е от пустинен тип, с меки до хладни зими и сухи, горещи и безоблачни летни месеци. В северните райони зимите са студени и с почти постоянни снеговалежи и по тази причина напролет често има наводнения. Столицата Багдад се намира на река Тигър, в центъра на плодородната и населена източна част от страната. Центровете на Южен и Северен Ирак са съответно Басра и Мосул. Ирак се смята за едно от 15-те места на планетата, наричани под общото наименование „Люлката на човечеството“.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Ирак

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Ирак

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Ирак

[редактиране] Други

Комуникации в Ирак
Транспорт в Ирак
Армия на Ирак
Външна политика на Ирак

Големи градове в Ирак
Северен Ирак	Мосул, Киркук, Сулеймания, Ербил
Централен Ирак	Самара, Багдад, Тикрит, Рамади, Фалуджа, Бакуба
Южен Ирак	Басра, Ум Касър, Насирия, Наджаф, Кербала, Кут, Диуания