Нике
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нике или Ника (гръцки: Νίκη) в древногръцката митология е богиня на победата. Дъщеря е на титана Палант и океанидата Стикс. Тя е сестра на Зел (Зелос, „завист“), Биа (Бия, „сила“, „насилие“, „принуда“) и Кратос („мощ“, „сила“, „насилие“), които помагат в победите. Нике участва в борбата за власт между Зевс и Кронос, заставайки на страната на Зевс. След победата, тя става неразделна негова спътница. Нике, освен богиня на победата в сраженията, е и символ на победата в спортни и артистични изяви. Крилатата богиня е неизменен атрибут на Зевс и Атина, които са изобразявани с фигурка на Нике в ръка. Зевс Олимпийски, изработен от Фидий, държи в дясната си ръка Нике от злато и слонова кост. Всяко краче от трона му било във формата на танцуващи фигурки на Нике. Нейна статуйка често е принасяна в дар на богинята Атина. Изобразяванa е с крила, лавров венец на главата и палмово клонче в ръка, често на колесница.
- В древноримската митология й съответства богинята Виктория.
[редактиране] Нике от Самотраки
Между 3 и 2 век пр. н.е статуята на Нике била поставена върху стръмна скала на о.Самотраки на входа на пристанището върху пиедестал с формата на галера. През 1863г. много фрагменти от тази статуя са били намерени, но главата и ръцете й така и не са открити. Сега статуята на Нике от Самотраки се намира в Лувъра.
“Крилатата Виктория от Самотраки”, също наречена “Нике от Самотраки”, е мраморна скулптура на гръцката богиня Нике (Виктория), открита през 1863 г. на остров Самотраки (гръцки: Σαμοθρακη), от френския консул и начинаещ археолог Шарл Шампоазо. Сега статуята е показана в Лувъра в Париж, докато гипсова реплика стои в музея на първоначалното място в “Светилището на великите богове” в Самотраки. На гръцки статуята е наречена “Ники тис Самотракис” (Νίκη της Σαμοθράκης), а на френски: “La Victoire de Samothrace”. Многобройни копия съществуват в музеи и галерии по света; едно от най-добре познатите стои до казиното “Сизърс Палас” в Лас Вегас. Фигурката над радиатора "Spirit of Ecstasy" (“Духът на Екстаза”) на Ролс-Ройс е базирана на Нике от Самотраки. “Победата” е една от великите оцелели шедьоври на скулптурата от елинистичния период, въпреки факта, че фигурата е значително повредена, а главата и ръцете й липсват. От непознат творец (вероятно от остров Родос), и се датира към периода 220 – 190 г. пр.н.е. (въпреки че според някои учени е по-ранна - от 250 пр. н.е. или по-късна - от 180 г. пр.н.е.). Несъмнено паралелите с фигурите и драпериите от Пергамския Олтар (датиран към 170 г. пр.Хр.) изглеждат очевидни. Частичен надпис на основата на статуята включва думата “Родиос” (“Родос”), сочещо, че със статуята трябвало да се отпразнува военноморска победа на Родос, по това време най-мощната морска държава в Егея. Археологическият музей в Самотраки обаче казва, че статуята била дарение, направено от македонския генерал Деметрий І Полиорсет след военноморската му победа над Кипър. Това би датирало статуята най-рано към 228 г. пр.н.е. Първоначално намираща се в нишата на открития амфитеатър, скулптурата вероятно служела като олтар, с гледка към запазения кораб на Деметрий І Полиорсет и неговата сложна защитна сграда. Статуята стояла на носа на кораб и представяла слизащата от небето към флотата богиня. Направена от бял парийски мрамор, фигурата (висока 3,28 м, включително крилата) първоначално формирала част от Светилището на великите богове. Преди да загуби ръцете си, Нике вероятно е свирила хвалебствен химн на тръба, както е показано на монети. Носът е направен от сив мрамор от Лартос. Статуята е била събирана на части от първоначалното й откриване през 1863 г. Носът бил открит от Шампоазо през 1879 г. и реконструиран на място, преди да бъде откаран с кораб до Париж. Дясното крило е симетрична гипсова отливка на оригиналното ляво. Оттогава са били открити различни други фрагменти: през 1950 г. една от ръцете на статуята била открита на Самотраки и сега е в стъклен сандък в Лувъра, близо до подиума, на който е статуята. Ръцете от китката надолу и главата не са намерени. Статуята показва майсторство на форма и движение, което е вдъхновявало критици и творци от откриването й – особено се възхищават на естествената поза и изразяването на драпираните дрехи на фигурата, които все едно се веят от силен морски бриз. Скоро тя станала културна икона, на която творците отговаряли по различни начини. Когато Филипо Томазо Маринети издал своя “Футуристичен манифест” през 1908 г., той избрал да контрастира своето движение със статичните артистични сантименталности на Крилата Виктория: “Ревящ автомобил, който ще потегли като куршум, е по-красив от Крилатата Виктория от Самотраки”. “Виктория” е едно от най-великите съкровища на Лувъра, а днес е показана по по-драматичен начин, на “Daru staircase”. Много хора смятат, че липсата на главата и ръцете повишава стойността на статуята като свръхестествена. Различното завършване на страните й е довело до мнението, че тя е трябвало да бъде гледана от ляво в 3/4. Статуята била любима на Франк Лойд Райд, който използвал нейни репродукции в много свои сгради, включително “Уард Уилитс Хауз”, “Дарвин Д. Мартин Хауз” и “Сторър Хауз”.