Николай Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николай Илиев български футболист

Роден:	31 март 1964 София, България

Николай Стефанов Илиев е бивш футболист, национал. Роден е на 31 март 1964 г. в София. Играе като защитник в "Левски" от 1983 до 1989 г. и през 1992–1993 г., "Болоня" (Италия) от 1989 до 1991 г. (28 мача и 3 гола), "Херта" (Берлин, Германия) през сезон 1991/92, "Рен" (Франция) през 1993 г. Шампион на България през 1984, 1985, 1988 и 1993 г., носител на купата на страната през 1984 и 1986 г. Има 196 мача и 25 гола в "A" група. За Левски е изиграл 40 мача и е вкарал 7 гола за купата и 19 мача с 2 гола в евротурнирите (6 мача и 2 гола за КЕШ, 9 мача за КНК и 4 мача за купата на УЕФА). За националния отбор е изиграл 53 мача и е вкарал 5 гола, с който бе на СП-94 в САЩ (четвърто място). Футболист № 1 на България за 1987 г. Първият български футболист в калчото. Модерен защитник с интелигентна и авторитетна игра, играе отлично с глава и често бележи голове. Травма преждевременно прекратява кариерата му. В определен период е мениджър в "Левски", както и в треньорския щаб на "Славия". Завършил е престижната треньорска школа в Коверчано, Италия. Там е бил в един курс със светила като Франко Барези, Валтер Дзенга и Франко Каузио.