Николо Макиавели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николо Макиавели италиански философ
Роден:	3 май 1469 Флоренция, Италия
Починал:	21 юни 1527 Флоренция, Италия

Николо Макиавели е името на италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.

Роден на 3 май 1469 г. във Флоренция, Николо произхожда от старо, но не много богато тосканско семейство. Баща му, Бернардо ди Николо Макиавели, е юрист и умира, когато синът му е на 16 години. Почти нищо не се знае за детството и юношеството на бъдещия философ.Той получава много добра подготовка като държавник и дипломат във френския двор (1504, 1510–1511), при папския престол (1506) и германския император (1507–1508).

Със своите способности на държавник той спечелва доверието на Медичите и дълго време ръководи външнополитическите и военни дела на Флоренция. Но по-късно Медичите го обвиняват в заговор срещу тях, хвърлят го в затвора, но след време го освобождават. Макиавели се оттегля от държавническия живот и се посвещава на литературна дейност.

Онова произведение, с което Макиавели незалужено е получил лоша слава, е политическият му трактат "ll Principe" ("Князът"). Казваме незаслужена, защото няколко века, включително в наши дни, книгата се смята апология на жестокост, хитрост, безогледно подбиране на средствата за постигане на целите, тираничност, лукавство и т.н. Всъщност в това съчининение Макиавели показва дълбока проницателност, анализаторски способности, широки обществено-политически обобщения и, което е най-важно, много голямо патриотично съзнание. Целта му е държавното и национално обединение на Италия. Такава е иксторическата повеля на времето. За постигането на такава задача в името на цялата нация, в името на омиротворението на страната са позволени всички средства. Макиавели рисува образа на "идеалния" владетел по следния начин: "Той трябва да притежава качествата на лъва и лисицата, да бъде лъжец и лицемер, с всички средства да унищожава своите противници". Известна е неговата мисъл "целта оправдава средствата". От неговото име произходжа терминът "макиавелизъм", който неправилно се тълкува като вероломна политика. Макиавели е типичен представител на буржоазен интелигент с развито класово съзнание, с ясна цел и задачи, реалист, далновиден политик, който знае какво пише и какво иска. Реалист в своя метод на изложение, той не говори "въобще", а с оглед на историческите задачи.

Макар, че Макиавели е известен предимно с трактата си "Князът", той е автор и на редица други съчинения. Писал е комедии, исторечески съчинения, разкази, трудове по въпросите на военната тактика и стратегия. Като историк Макиавели е написал книгата "История на Флоренция"; в съчениенито си обаче рисува историята на цяла Италия и достига до извода, че родината му страда от тираните, наемните войници (кондотиери) и от папата. В книгата "За военното изкуство", като се обявява против кондотиерите, препоръчва въвеждането на редовна народна войска. В основния си труд „Владетелят“, Макиавели за първи път в Новото време излага принципите на държавно изграждане и методите, с които един владетел би могъл да придобие и задържи властта.

Макиавели умира на 21 юни 1527 г. във Флоренция.

Политика, която се основава на принципите на грубата сила и пренебрежението на моралните норми, се нарича «макиавелизъм».

[редактиране] Цитати

„Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат. “