Огун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Огун е бог от пантеона на митологията на йоруба - народ, живеещ предимно в днешна Западна Нигерия и част от Бенин.

[редактиране] Митологични представи за Огун

Огун е бог (ориша, според терминологията на йоруба) на желязото и войната, на огъня, а в по-широк смисъл - на съзиданието и разрушението. Покровител е на войните, на ковачите, дърворезбарите и ловците (както и брат му, богът на гърма и мълниите Шанго), пазител e на пътя.

Огун е едно от децата на бога на въздуха Орунган и богинята Жемая. Земята и желязото, което се добива от нея, са посветени на Огун. Символът му е нож. При клетви към Огун заклеващите се допирали с езика си нож.

Жертвеното животно на Огун е кучето, но в особено важни случаи, например при започване на война се извършвало и човешко жертвоприношение. Обикновено жертви на бога принасяли родовете, които го считали за свой родоначалник.

Според една от легендите, Огун отстъпил пред молбите на жителите на Ире и въпреки божествената си природа се съгласил да стане техен владетел и пълководец. В разгара на едно от решителните сражения обаче, опиянен от проливащата се кръв, той въстанал срещу собствените си войници и започнал да ги съсича наред с враговете.

[редактиране] Огун в литературата

Най-известният писател, интерпретирал многократно митовете за Огун, е Уоле Шоинка, нигерийски поет, прозаик и драматург, носител на Нобеловата награда за литература през 1986 г. Една от поемите му, приемана за връх в творчеството му — „Иданре“ възпява заслепението и сечта на Огун. Пиесата му „Танц на горите“ (1960), която го утвърждава като драматург в западния свят, е посветена на двойнствената сила (съзиданието и разрушението) на Огун, а монографията му „Мит, литeратура и африканският свят“ (1976) разглежда отражението на африканската митология в литературата в по-широк план.