Орален секс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Под Орален секс (от латински език oris - „уста“) се разбира сексуален контакт, при който един от партньорите гали и стимулира гениталиите на другия с уста (устни, език, зъби, гърло). Едновременното прилагане на орален секс от двамата партньори често се обозначава като поза "69". Оралният секс е широко практикуван в съвременното общество и е считан от много хора за неотделим елемент от човешката сексуална култура и цивилизация. Доколкото е част от естествената сексуалност на човека, няма обозначено историческо начало и е бил винаги елемент на физическата любов между хората.

За орален секс в българския език често се използва евфемизма “френска любов”.

Фелацио

[редактиране] История

Подробно описание на орален секс се среща още в древноиндийския трактат «Камасутра». Трактатът разглежда фелациото като един от традиционните елементи на съпружеския живот. Фелациото се препоръчва като заместител на вагиналния секс в дните, когато жената е неразположена.
В Древна Гърция фелациото е известна сексуална практика, макар и с известни предубеждения. Има древногръцки изображения на фелацио между мъж и жена, както и между двама мъже.
В Древния Рим фелациото е било считано за допустимо само в извънбрачния секс, особено при хомосексуалния. Фелациото, както и пасивната роля в хомосексуалния акт са се считали за унизителни за правещия го. Римляните са правели разлика между ирумация (irrumatio) - «подаване на члена» (обикновено предполагащо принуждение на партньора) и фелацио (fellatio)— тоест поемане на члена. Катула споменава ирумацията като заплаха: «Pedicabo ego vos et irrumabo» (Carm).

При някои от античните култури, дори и такива, които са били изключително толерантни към различни сексуални практики, оралният секс е бил (поне официално) отхвърлян. По всяка вероятност това се е дължало на съществуващия тогава висок риск от инфекция поради ниското ниво на хигиена.

[редактиране] Термини

Фелацио (от латински език fellare - смуча) обозначава оралната стимулация на пениса. Мъжките гениталии и преди всичко пениса (но може и скротума), биват стимулирани сексуално с език и устни или поемани в устата. Често главичката на пениса се стимулира с език с кръгообразни или вибриращи движения или се поема в устата и се засмуква.

Фелациото има следните основни синоними на български език: минет, свирка, дудук, тутурутка. Самото действие е релевантно към глаголите "духам, лапам, извъртя, шепна отблизо, цункам - целувам, свиря" и др. То практически най-общо се дели на следните разновидности:

Плитко (само с език и устни);
Средно (с поемане под езика и смучене, недълбоки постъпателно-възвратни движения),
Дълбоко - специфична форма на фелациото е дълбокото поемане на еректиралия пенис в гърлото (на английски език – “Deepthroating”), което е възможно само при пълно отпускане на съответните мускули. Тази техника изисква особена техника на дишането при приемащия партньор, както и значителни мярка, самоконтрол и доверие от двамата партньори.
Може да бъде с или без изпразване в устата, както и с или без поглъщане на отделената сперма.

Често е елемент на предварителната полова игра (форплей).

Наблюдава се и при много животински видове. При някои от тях - висши примати - служи и за обозначаване на приемането на доминиращата роля на алфа-мъжкия от останалите членове на стадото (групата), като поемането на члена му в устата на другите мъжки няма сексуален контекст.

Кунилингус, е вид сексуално действие (доставяне на сексуално удоволствие), при което партньорът на жената използва езикът си, за стимулиране на половите й органи. Терминът произлиза от две латински думи: “cunnus”, което означава вулва и “lingere”, което означава ближа. Партньорът може да бъде както мъж, така и друга жена. Кунилингусът има за цел подготовка на партньорката за класически полов акт и/или предизвикване на оргазъм. Женските гениталии и преди всичко вулвата и клитора, биват целувани и близани с устни и език. Вагината също може да бъде стимулирана с език. Посредством кунилингуса жената може да бъде доведена до особено интензивен (или многократен) оргазъм, тъй като се постига директно дразнение на клитора.

Фелацио и кунилингус

Съществуват най-различни практически техники за осъществяване на кунилингус, както и най-различни пози. В повечето случаи, стимулацията се съсредоточава върху най-чувствителните зони на половия орган, като клитор и вътрешни срамни устни. Позата изцяло зависи от предпочитанията на партньорите.

[редактиране] Значение

Оралният секс се използва от хората за да бъде сексуално стимулиран или доведен до оргазъм партньора. Често е част от предварителната любовна игра петинг, предизвикваща у мъжете ерекция или съответно отделяне на влагалищен секрет при жените.

Оралният секс въздейства много интензивно и върху двамата партньори, тъй като половите органи могат да бъдат стимулирани с уста и език по разнообразни и ефективни начини. При това се получава особена интимна връзка, под въздействието на интензивно възприеманите аромат и вкус на гениталиите на сексуалния партньор

Оралният секс е извънредно разпространена сексуална практика от древни времена. Тъй като често не се стига до вагинално проникване, по религиозни причини оралният секс се смята от някои като “неправилна” сексуална практика. В т. н. “Случай Люински”, президентът на САЩ Бил Клинтън твърди, че не е имал сексуален контакт с Моника Люински, тъй като е ставало въпрос “само” за орален сексуален контакт.

Като предимство на оралния секс може да се посочи, че не води до забременяване и съответно не изисква предпазни средства (напр. презервативи). Друго предимство е, че всеки от партньорите може във всеки момент да реши докъде иска да стигне в сексуалните отношения. Тези два аспекта правят оралния секс предпочитан при тийнейджърите или при групов секс.

Трябва да се подчертае обаче, че има мъже и жени, които не приемат този вид интимност и не желаят да стимулират половите органи на партньора си или да бъдат стимулирани техните с уста.

[редактиране] Ирумацио (лат. Irrumatio)

Термин, обозначаващ фелацио, при което поемащата пениса партньорка (респ. партньор) е напълно пасивна и неподвижна, а постъпателните движения в устата се извършват от другия.

[редактиране] “Изблизване до чисто”

Сексуална практика, при която след нормален вагинален секс мъжът изблизва вулвата на партньорката си от сместа от сперма и вагинален секрет. Тази техника е особено харесвана от жените, защото позволява удължаване на “плато”-фазата на възбуда и може да доведе до многократни оргазми. Същевременно, това е и начин, използван от по-опитните любовници да привикнат свенливите жени към орален секс. Тъй като жените (както и мъжете) при върхова възбуда частично губят чувството си за срам, непосредствено след пълноценен и задоволителен вагинален секс, завършил с оргазъм, те нямат против оралната стимулация.

[редактиране] Шестдесет и девет

Поза “69”

Едновременната взаимна стимулация на гениталиите на двамата партньори обикновено се нарича “Поза 69” – заради приликата с обърнатите обратно една към друга арабски цифри “6” и “9”.

Като цяло, техниката има два варианта – мъжът или жената отгоре. Позицията на партньора отгоре се възприема най-често като позиция на доминиращия. За равностойно положение на партньорите се приема позицията, при която и двамата са легнали настрани.

[редактиране] Анилингус

Въпреки, че анусът не се числи към половите органи, стимулацията му с уста или език – т.н. анилингус се възприема като сексуална техника. На английски се обозначава с термините „Rimming“ или „Rimjob“. Практикува се от докосване на аналната област с устни или език до интензивно проникване с езика. Анусът е чувствителна част от човешкото тяло, наситен с нерви и директното им стимулиране се възприема от мнозина като еротично.

[редактиране] Хигиенни и медицински аспекти

Чрез орален секс може да се предаде сифилис и хепатит В, а чрез анилингус - хепатит A.

Вероятността от HIV-инфектиране е сравнително ниска.

Съществува медицинска теория, че поглъщането на спермата има положително подмладяващо въздействие, поради специфичния състав на мъжката семенна течност.

[редактиране] Външни препратки

При редактирането на тази статия са ползвани статиите [1] на сайта http://de.wikipedia.org и [2] на сайта http://ru.wikipedia.org. Оригиналните статии, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.